"Култура": Инвеститорско бездарие

Ж еланието за ликвидиране на хотел "България" на Царя е не просто несръчен жест на мутациите на "Мултигруп" да печелят, да ги има и да пребъдват.

То е не само рециклиран стремеж на комунистически издънки да заличават спомени за предишен градски живот, не е само неспособност и нежелание да се адаптираш към нещо работещо, вече станало и утвърдено в града.

Но то е и драматична проява на инвеститорско и мениджърско-експлотационно бездарие.

Харизват ти подкупни чиновници един ден хотела срещу Двореца - един-единствен, излъчващ достолепие, сграда с неоценима символика, а ти пинтийстваш, скъпиш се да инвестираш, да ремонтираш истински стаите, да рекламираш; поддържаш единствено сладкарницата, превърнал си за някакво време бирхалето в бардак, по-сетне и от това си се отказал

Беше съвсем ясно още отначало, че това настаняване, точно на тези хора, точно на това място в града, ще свърши зле.

По време на последната война в бивша Югославия възможно най-желани гости на хотела бяха хората от футболния отбор на вече погубения в гангстерската война сръбски мафиот. Автобусът на "Милош Обилич" стоя дни наред отпред под одобрителните погледи на полицията.

Но съмнително е, че стаите на хотела са се оказали достойни да подслонят възможно най-почетния гост - певачицата, вдовицата. За нея се даваха специални приеми. Всеки с другарчетата си. Гостите откъм "Аксаков" и "Бенковски" са съвсем други.

После обаче за софиянци ставаше все по-ясно, че щастливите приватизатори са занемарили хотела, че вероятно го изоставят. Все по-малко бяха светещите прозорци нагоре по етажите. И ето го сега великото инвеститорско намерение...

Между впрочем, властта от различните равнища си въобразява, че като бъде произнесено сакралното словосъчетание "инвестиционни намерения" и българският гражданин направо се шашка благоговейно. Просто пада.

Най-безобразното в случая е, че вместо просто да продадат хотела, с който очевидно не са в състояние да се справят, нахалниците решават да се измъкнат от ситуацията като... разширят инвеститорските си намерения.

И абдалите от незнам си коя комисия им дават диплом за това. Щели били да направят голям подземен паркинг. Щели били да надстрояват само десет етажа. Щели били да чучнат себеподобните си в свръхлуксозни апартаменти най-отгоре, точно над Царя, за всеобща радост.

И свръхбезобразното: щели били да прекарат през бившия хотел, бъдещ мол, официален вход за зала "България", като при това нея пък малко ще я поремонтират. Е, това е наистина прекалено.

Представете си зала "България" въвлечена в туловището на бъдещия мол, с боботещ под нея паркинг, с работещи около нея магазини. Представете си Камерната зала съжителствуваща с непременно застроена по "инвеститорски" бивша лятна градина на ресторанта (неслучайно и нея я държат неизползвана години наред).

Пука им на търговците за неунищожената дори от бомбардировките акустика на залата, за това, че тук в името на истинската музика се свещенодейства. Каква им е на тях зала "България" - едно от последните интелигентски места в София?

Имам инвестиционна идея: ако собствениците на хотел "България" от фирмата със сложното небългарско име толкова не желаят да се занимават с хотела, нека го преотстъпят срещу съответната сума на столична община. Кметството има нужда (както е навсякъде по света) от представителен хотел с подходящи зали за посрещане на свои гости.

в. "Култура" (kultura.bg), бр. 38/2007