В сички знаем, че висшето образование в България не струва. Че трябваше да се реформира много отдавна.
Но на правителствата от началото на прехода така и не им достигна политическа воля да се противопоставят на заинтересуваните от запазване на статуквото - ректори, преподаватели и чиновници, вкопчени в системата.
Освен това резултатите от такава реформа с прилежащите им почести са дългосрочна перспектива, а мандатът е едва четири години.
Така между образованието и живия живот зейна гигантска пропаст. За младите дипломата за висше не е a must. Тук изключваме професиите в медицината и правото.
Иначе все по-често мениджъри и експерти в хубави компании с много хубави заплати са млади и талантливи хора, без висше образование. И защо не.
Разчитащи на уменията и амбициите си, те се гмуркат в жадния за професионалисти пазар на труда. И той ги поглъща. Без въпроси и претенции за дипломи.
Честа практика е студентите в първи-втори курс да започват работа, понякога не по специалността. Най-вече за пари.
Оказва се, че това, което правят, им е страшно интересно; че ги бива и печелят все повече. Започват да се катерят по стълбата на йерархията във фирмата.
Ако работодателят е далновиден, сам праща служителя си на обучителни програми.
Съвсем естествено студентът вече няма време за лекции, а и не вижда смисъл от посещаването им.
Така в крайна сметка фирмата се сдобива с опитен и успешен мениджър - със средно образование, но с пет години опит в областта и нужната квалификация.
Светлозар Петров, изпълнителен директор на "Джобтайгър", казва: "В един момент разликата между образование и практика стана огромна и висшето спря да играе съществена роля на пазара."
Самият Петров споделя, че като работодател не изисква от хората си дипломи. Той допълва: "При нас уменията са специфични и ние си обучаваме персонала.
За мен дипломата не е гаранция. Накрая нещата опират до какво може човекът. Защото какво значи, че някой е имал 4, 5 или 6 на някакъв си изпит - нищо."
Феноменът не е български. След като завършва гимназия, Майкъл Шол Дел се записва в University of Texas.
На 19 години взима заем от дядо си и баба си и зарязва ученето, за да се отдаде на компанията си PC's Limited, която по-късно се превръща в Dell Inc.
Стив Джобс, основател на Apple, издържа в Reed College в Портланд само един семестър. Единственият курс, който завършва там, е калиграфия.
Адриан Далси, един от основателите на DHL, също няма висше образование. Той се записва в Wheaton college, Илинойс, но не го завършва.
Мария (името е сменено) е на 24 и е бранд мениджър на три световноизвестни и успешни марки за България.
Шефът й изрично я помолил да не става ясно кои са те и за коя фирма работи Мария. Тя завършва гимназия с изучаване на италиански език и после записва "Икономика и реклама" в Нов български университет.
Започва да прави промоции за много добри пари във втори курс, след което става секретарка в настоящата си фирма.
Спира да ходи на лекции, защото няма време, а и не й е безкрайно интересно. Преди десет месеца я повишават в бранд мениджър и много значително й увеличават заплатата.
Мария казва: "Ако не ме познаваха, не им бях пред очите няколко години и не знаеха как работя, сигурно нямаше да ме назначат на тази позиция."
Следват още няколко истории на млади и успели хора, които образователната система не е могла да задържи твърде дълго.
Разочаровани от опита си с висшите училища, те не са открили никакъв стимул да преследват дипломата си, вместо да започнат да изкарват пари (в пъти повече от родителите си) и да се катерят уверено по стъпалата на собствената си кариера.
Момчил Шумаков, основател и директор на Mail.bg
Университетът ме разочарова
На колко години си и какво образование имаш?
Вече съм почти на 30. Средното си образование завърших в 91-ва немска гимназия в София. Продължих в Немския факултет на Техническия университет в София, където се учи по програмите на университета в Карлсруе, Германия.
В ТУ станах свидетел на субективизъм, непрофесионализъм, постъпки и поведение на преподавателите, несъвместими с професията им.
Пълното ми разочарование от висшето образование в България обаче достигна своя връх по време на практиката ми в Германия, която беше необходима, за да получа дипломата си.
Какво беше учудването ми, когато разбрах за "договорка" заплатата ми на практикант да се превежда по абсолютно неизвестна за мен сметка - очевидно не моята. В същото време ми се изплащаше стипендия, която беше многократно по-ниска от тази заплата.
Всички български практиканти получаваха писмени инструкции да не казват, че не си получават заплатите.
Защитих правата си по единствения възможен начин - изпратих им адвоката си. Извиниха ми се многократно - станала грешка.
Не заведох дело само защото от София ме помолиха да спра, за да не съсипя проекта между двата университета. Това пречупи окончателно отношението ми към висшето образование.
Кога започна работа? Как стана така, че работата измести висшето?
Работа започнах на 16. Тогава по една-единствена причина - щях да получа достъп до компютърна мрежа.
Четири години по-късно започнах да се занимавам с mail.bg. В началото беше просто хоби - тогава нямаше българска уебпоща, а аз много исках да има.
Скоро потенциалът на това начинание се прояви и аз напуснах другата си работа. Не работата обаче беше причината да приключа с висшето образование. А разочарованието.
Важно ли е за теб да вземеш дипломата си? Има ли някакво значение тя сега?
Бих се замислил може би единствено заради родителите си. Макар че, мисля, и на тях нямам какво да доказвам повече. Категорично смятам, че съм взел всичко, което мога, от образованието си.
Не е тайна, че най-добрите в нашия бранш в голямата си част нямат завършено висше образование. А това е показателно за настоящото му състояние - и за нивото на самото образование, и за ползите, които то би могло да донесе.
Като работодател кое поставяш на първо място?
Когато търся нови хора, най-вече ме интересуват личните им качества. Потенциалният кандидат трябва да има желание да се учи и да има мисленето, за да се справи.
За съжаление провежданите от мен интервюта показват, че мислещите хора в България изчезват. И за това основно е виновно образованието, което е просто съсипано.
Какъв е горе-долу процентът на хората ти с висше образование?
Грубо около половината са завършили. Но и продължаваме да се развиваме - инвестирам в обучението на хората си, защото пазарът го налага.
Деветдесет процента от разходите ни са за хората и това ни превръща много повече в университет и инкубатор на таланти, отколкото са самите университети.
Виждайки пропуските в образованието, някои от служителите на компанията се опитват да "запълват дупката", като преподават.
За мен нещата са прости - университетите с нищо не се опитват да задържат умните млади хора. Нито със знания, нито с отношение.
Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да кара студентите да се занимават с изследвания и наука. В България младите и амбициозни хора не могат да намерят себе си в университета.
Това е причината те често да не завършват, защото за тях е очевидно какво им носи това - къс хартия, който при този глад за кадри дори не ти дава предимство.
Мислиш ли, че ако не беше в България, а в Западна Европа или САЩ, би успял така като тук без образование?
Да - бих успял. Не знам дали нямаше да ми е по-трудно, но познавам топ мениджъри в мултинационални корпорации, които са толкова високо в йерархията, че отговарят за пазарите за Европа и Азия, и също не са висшисти.
Никога работодателите ми не са изисквали да имам висше образование. В същото време искам да завърша висшето си заради мама и татко.
На баща ми теорията е, че един човек е завършен, когато има шофьорска книжка, компютърни умения и висше", казва Добромир Григоров, продуцент на игри за мобилни телефони в Gameloft, който има средно специално образование по банкерство и застраховки.
От 1998 г. Добромир учи в НБУ, специалност финанси, "даже наскоро взимах някакви изпити". Работи отпреди да е студент - за пари.
"Моята теория е, че българското образование е преподавател срещу ученик. Тоест този, който ти преподава, той те и оценява. Неговият стимул не е ти да научиш, а да минава времето", казва Добромир.
Според него "образованието е плюс, но не е задължително. Важното е да работиш здраво, да имаш акъл и да искаш да растеш".
