О т три месеца насам всеки четвъртък пенсионери се събират на протест заради ниските си пенсии в центъра на София. Със завидно упорство възрастните хора стоят с часове пред сградата на Народното събрание и Министерския съвет, докато там се провеждат заседания. Дори когато министрите се събират по изключение в сряда, четвъртъкът остава ден за изява на представителите на 2.3 млн. възрастни хора, които влязоха в ЕС със среден месечен доход от 60 евро.
Преходът от "кога" към "с колко"
От ноември досега въпросът на протестиращите "кога" (ще се увеличат пенсиите) се разви до "с колко". Единственото искане по време на първите митинги беше пенсиите да се увеличат през януари, както стана през 2006 г., а не през юли, както е планирано в тазгодишния бюджет. Тогава предложеното от правителството нарастване - с 8.5%, изобщо не се поставяше на обсъждане.
След като левицата започна от Белмекен наддаването за проценти, спорът премина в количествената плоскост и днес вече всеки желаещ поставя произволно число.
Разходите за пенсии в България в момента представляват 8.6% от брутния вътрешен продукт. За сравнение - в Австрия делът им е 14.5%, в Италия - 13.8%, в Португалия - 13.3%, във Франция - 12.1%, в Германия - 11.8%. "В основни публични сектори - осигуряване, здравеопазване, образование, наука, не спазваме утвърдени от Евросъюза пропорции и резултатът е налице", коментира депутатът от ОДС и член на парламентарната социална комисия Иван Колчаков.
Да се прекратят мироопазващите мисии на България в чужбина, да се поиска сметка от извършилите операцията по преструктурирането на външния дълг, продалите БТК да компенсират с лични средства разликата със сегашната й пазарна цена - това са само част от най-екстравагантните идеи за ръст на пенсиите.
По-смислените са да се използва част от бюджетния излишък, държавата да спре да плаща от бюджета вноските на администрацията, магистратите, армията и полицията, да се намалят допълнителните плащания на чиновници за участие в управителни съвети и комисии.
Мислещите в перспектива предлагат нови стимули за бизнеса, които ще рефлектират в по-бърз ръст на икономиката, заплатите, работните места, а оттук - и в приходите на Националния осигурителен институт.
Държавата от своя страна трябва да засили контрола, да увеличи събираемостта на вноските, да се пребори със сивата икономика, настояват работодателските организации. Възможни решения, които обаче няма да имат незабавен ефект, са
увеличаване на възрастта за пенсиониране
нови стимули за доброволното осигуряване, развитието на професионални осигурителни схеми, създаването на сребърен фонд, от управлението на който ще се допълват доходите на сегашните 30-40-годишни.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова наскоро изчисли, че ако исканията на десетките разединени и често враждуващи пенсионерски организации се съберат накуп, за тях ще трябват над 3 млрд. лв. Предлаганите от експерти решения са по-умерени и максималната сума за осъществяването им е 1.6 млрд. лв. - само през тази година обаче.
Заради недостига на пари ръстът на пенсиите се обвързва със запазване на размера на осигуровката и с увеличаване на възрастта за пенсиониране. В същото време предприемачите настояват правителството да изпълни обещанието си за ново намаление на осигурителната тежест с 3 процентни пункта от средата на 2007 г.
Аргументът им е, че през миналата година двойно по-голямото намаление на вноската е довело до разкриването на нови 112 хил. работни места и ръст на приходите от осигуровки с 210 млн. лв. Синдикатите обаче опонират - бизнесът си освободи над 600 млн. лв. от тази мярка, а "върна" в НОИ само една трета от тях.
Останалите две трети от сумата са допълнени от държавния бюджет, като с тях общата сума на трансфера към НОИ стигна 1.6 млрд. лв.
Голямото участие на държавата във финансирането на пенсионния фонд дава основание на някои експерти да говорят за национализация и смяна на модела на реформата. Затова един от вариантите за промяна е държавата да се включи официално като осигурител и да поеме определен процент от вноските.
Сегашният модел е добър
твърди управителят на НОИ Йордан Христосков, който е един от създателите му. "Като философия и конструкция българският пенсионен модел изпреварва поне с 10 години развитите страни на Евросъюза", казва Христосков.
Аргументът му е, че системата позволява различни нейни параметри да бъдат променяни и доразвивани във времето съобразно с финансовите възможности на страната. "Ако моделът беше сбъркан, от 1997 г. досега темпът на растеж на пенсиите нямаше да изпреварва инфлацията", твърди Христосков.
Преди 10 г. минималната пенсия беше 25 лв., а сега е 88 лв. Максималната през същия период се е увеличила от 66 лв. на 480 лв.
Друг повод за разногласия е т.нар. остаряване на пенсиите. Терминът означава, че при еднакъв трудов стаж, образование и професия пенсиониралият се преди 20 г. днес получава много по-нисък доход от този, който сега приключва кариерата си.
От 2004 г. новоотпусканите пенсии се изчисляват според средния осигурителен доход за последните 12 месеца преди пенсионирането. Това е възможно най-благоприятният от всички прилагани режими досега. За сравнение - през 2007 г. база за пресмятане на новите пенсии е сумата от 392 лв., докато отпуснатите преди 2000 г. са изчислени върху двойно по-ниска сума.
Да се преизчислят старите пенсии пръв предложи президентът Георги Първанов миналата година. Сега подобна идея е въплътена в законопроект, внесен от ДСБ, който обаче мнозинството тези дни отхвърли (виж интервюто).
Според министъра на труда Емилия Масларова е възможно да се възприеме подход, при който поетапно всяка година
да се осъвременяват само най-старите пенсии.
Така цялата операция ще струва по-малко на годишна база, ще премине по-щадящо за бюджета, няма да рефлектира неконтролирано върху инфлацията, а ефектът ще се почувства веднага от най-възрастните, които са и най-ощетени.
Аргументите против са свързани с факта, че така се разкъсва връзката между осигурителния принос на конкретния работещ и бъдещата му пенсия. Според управителя на НОИ навсякъде по света пенсиониралият се по-рано получава по-ниска пенсия, защото и заплатата му е била по-малка.
Уравниловката пък лишава от стимул младите да се осигуряват върху реалната заплата, защото знаят, че и да го правят, един ден ще получат почти поравно с укриващите доходи, предупреди Българската стопанска камара (БСК).
Трета плоскост на конфликти е неравното третиране на работещите - тези на трудов договор внасят 35% от осигуровката от собствения си джоб, докато държавните служители, магистратите, военните и полицаите са освободени от нея и тя се покрива от държавния бюджет, тоест от всички останали.
Сумата, която може да бъде спестена на бюджета, ако справедливостта възтържествува, възлиза на 1 млрд. лв., съобщи наскоро в отговор на депутатски въпрос управителят на НОИ Йордан Христосков. БСК посочи, че сумата е възможен източник за повишаване на пенсиите.
Камарата напомни, че военните имат право да се пенсионират 20 години по-рано спрямо останалите работещи и въпреки това държавата ги осигурява само с 3-процентна осигурителна вноска. Само тази регламентация отваря дупка в бюджета на НОИ от около 200 млн. лева.
В понеделник решение на проблема ще се търси на среща в министерството на труда, свикана от министър Емилия Масларова. Тя е поканила всички бивши социални министри, досегашните шефове на парламентарната социална комисия, работодатели и синдикати да изложат становищата си как да се развива пенсионният модел в България.
