- Г-жо Соколова, напоследък прави впечатление усилието на реално заетите в туризма да се обединят около обща позиция за развитието на сектора. Не е ли малко късно?
- Туризмът заема сериозен дял от българската икономика. На него се падат 11% от БВП. Заетите в отрасъла са над 250 000 души.
В същото време сивият сектор се оказа сериозен проблем за развитието на бранша. Данните, с които разполагаме, показват, че той ощетява държавната хазна с повече от 120 млн. лв.
Спешно трябва да се разработи дългосрочна стратегия за развитието на туризма в България. Налага се незабавна промяна и хармонизация на законодателството в тази област.
- Какво е становището на професионалистите в тази област?
- Анализът показва, че делът на туризма в БВП ще се увеличава занапред. Най-важното, както вече казах, е разработването на стратегията за развитието на туризма.
Въпреки че преди четири години у нас беше приет първият закон за туризма, той вече има четири-пет промени. Те не бяха съобразени с последващи закони и се получи дерегулация, която само задълбочи хаоса.
Ние ще настояваме за формирането на специален фонд за национална реклама. Препоръката ни към новия парламент е да бъде създадена отделна държавна институция, най-добре министерство, което да активира диалога между реалните участници в туристическия бизнес.
- Защо рекламата става все по-важна за развитието на туризма у нас?
- Миналата година бюджетът за реклама беше 9 млн. лв. Ние не знаем по какъв начин тези пари бяха изхарчени.
Затова предлагаме да се създаде национален фонд за реклама, в който да влизат средства от държавния бюджет и от туристически такси и услуги. Рекламата трябва да бъде постоянна, което може да стане чрез изграждане на туристически представителства в чужбина.
В момента за предлагането на туристическите услуги в чужбина отговарят търговските аташета. Даже се появи идеята с това да се занимават културните аташета.
За нас е абсолютно неадекватно подобно решение. Дори Румъния, която няма какво толкова да покаже, вече има туристически представителства по света, но като част от националната реклама.
Аз например не намирам за ефективна рекламата по телевизия Си Ен Ен. Ние дори нямаме свестен интернет сайт, посветен на туризма.
- През последните години наблюдаваме презастрояване на морските ни курорти, което води до отлив на туристи от България.
- За съжаление това е факт, с който трябва да се съобразяваме. Презастрояването може да се пренесе във вътрешността на страната, в балнеоложките центрове, в планинските курорти.
Порочната практика показва, че например някой си хареса дадено петно на морето и за целта се прави частична промяна в регулационния план на селището. По-голямата част от промените са направени на ниво Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Практиката налага незабавни промени в законодателството, които да регламентират тези действия.
Като начало под натиска на хората от бранша променихме Закона за местните данъци и такси, т.нар. курортна такса да се нарича туристическа такса и да остава в общините, които да оползотворяват средствата за изграждане на туристическата инфраструктура и обогатяване на туристическия продукт в региона.
Това е записано в закона. Давам ви пример - през м.г. в бюджета на Софийската община са влезли 2,5 млн. лв. Никой не знае какво точно е направено с тези пари, освен че е закупена униформа за служителите на общинската охранителна фирма "Егида".
- Съществува ли формула, по която можете да следите как се харчат тези средства от общините?
- По закон има създадени местни съвети по туризъм към всяка община, които би трябвало да участват активно в разпределянето на тези средства. Практиката обаче показва друго. Ако кметът не покани сдруженията, те няма как да участват в разпределянето на парите.
- Как според Вас ще се реши проблемът с инфраструктурата, която е лицето на туризма у нас?
- Доста сериозни суми предстои да постъпят в България по предприсъединителните фондове. Въпросът обаче е как те ще се усвоят.
Както знаете, над 2 млрд. евро са върнати през послeдните години. През м.г. за културен туризъм са отпуснати над 7 млн. евро, които бяха дадени на четири фондации, регистрирани вчера и нямащи нищо общо с бранша.
Нашата асоциация участваше с проект на проф. Божидар Димитров, посветен на древната история на България, но бе направено всичко възможно този проект да не се одобри. Стигнахме чак до ЕС.
Бяха върнати 2 млн. лв. заради лоши проекти. Друг голям проблем е липсата на единен регистър на туристическите обекти.
Браншът успя да получи от ЕС 1,5 млн. евро за институционализиране на Агенцията по туризъм, която да се занимава с реклама. Там отново бяха вкарани хора и фирми, които нямат нищо общо с туризма, но са близки с ръководството, което отпуска средствата.
Искам обаче да подчертая, че въпреки усилията на всички нас и бездействието на държавата туризмът у нас се развива по собствени правила.
