- Как успяваш да събудиш и запазиш вниманието на съвременните ученици?
- Разказвам на учениците неща, които не им се преподават в училище и те, и преподавателите са ми благодарни. Например, малко познат факт е, че, когато Ботев е написал "На прощаване" и го е прочел на Левски, самият Дякон е преписал неговите 131 стиха в тефтерчето си.
Такъв е бил възторгът на батко му Васил, че самият той е прописал стихове, естествено без рима и с неправилна ритмовка, но с красиви мисли.
Друго интересно е, че броят на думата "майко" в различните й форми: "мамо", "мале", "майно ле", "майче" и местоименията "ти" и "тебе" е равен на точната му възраст - 28 пъти за 131 стиха и 28 години!
- А как са подредени участията ви за българи в чужбина? По-емоционални ли са сънародниците ни извън родината?
- Започвам задължително с Ботев, все пак той е виден български емигрант и е издавал вестник за емигранти - в. "Будилник" (смее се). Ботев, Вазов, Дебелянов, Елин Пелин и после повече съвременни неща.
Хубавото е, че идват представители на различни поколения - бабата, майката, внучката и реагират наистина много емоционално и плачат, и се радват. Ходил съм и в Хелзинки, и в Прага, и във Виена и в Будапеща...
- Би ли дошъл и в Лондон?
- Разбира се, и мисля, че би било много вълнуващо! Аз съм бил вече веднъж в Лондон и трябва да призная, че тогава се случи нещо уникално, което вероятно не е ставало никога друг път.
През 1985 г. бях в английската столица и научих, че на другия ден в "Barbican Centre" има премиера на шекспировия театър на Хамлет. Естествено - нямаше никакви билети. Но просто не можех да повярвам, че съм в Лондон, и то по време на премиера на короната на всички корони в театъра, и не мога да гледам представлението!
Наредих се пред вратите на театъра още в 2 ч. след обяд и отидох при разпоредителките, които бяха млади момичета. С моя скромен английски тогава казах само това:
"I am Bulgarian actor. I must see this performance or I kill somebody."(бел. ред. "Аз съм български актьор. Трябва да видя тази пиеса или ще убия някой.").
Тогава едно от момичетата ме разбра, трогна се и ме вкара, на най-високото място, където са духалата в залата и гледах доволен и безкрайно щастлив Хамлет в Лондон без билет.
Почти убеден съм, че няма аналог на друго живо същество, което да е влязло без билет в "Barbican Centre", и то на премиера. А и се впечатлих, че младите хора във Великобритания уважат много Шекспир.
- Какво би искал да кажеш на българите по света от трибуната на в. "Будилникъ"?
- Пожелавам им да запазят винаги детското в себе си и надеждата да не ги напуска никога!
