Една от причините за това е, че собствениците на предприятия предпочитат възрастните хора, защото вече са осъзнали техните предимства. Според резултатите от направено проучване възрастните са съгласни да остават повече часове на работа. Любопитно е, че по-рядко отсъстват от работа по здравословни причини, сравнено с по-младите от тях. По-мотивирани са. И не на последно място, хората над 50 години са по-любезни. Това обяснява защо най-много от тях са наети във веригата на супермаркетите. Те с лекота установят контакт с клиентите.
Освен че им доставя удоволствие, работата е и необходимост за пенсионерите, защото парите им не стигат. Според скорошно проучване, близо половината хора в пенсионна възраст предпочитат да останат на работа колкото може по-дълго, вместо да се пенсионират. Опасенията им са, че с пенсиите си ще живеят на прага на бедността.
От 20 години в Германия съществува институция, предлагаща възможности за продължаване на професионалната дейност на хората в пенсионна възраст. Това е оригинален начин за предаване на опит и компетентности от по-старите на по-младите германци. Ако погледнем демографската крива за Германия, тя носи всички белези на една богата, но застаряваща страна. Данните от 2001 г. сочат, че 10% от населението, са над 65-годишна възраст. За сравнение, групата на хората между 15 и 25 години е едва 11 % от населението.
Качеството на медицинските услуги, подобряването на условията на живот и високите пенсии спомагат не само за продължителността на живота, но и на работоспособността. Създадената през 1983 г. Служба на експертите в пенсионна възраст е частна компания. Тя разчита обаче и на финансиране от Министерството на икономическото развитие. Сузан Нонен е председател на Службата, базирана в Бон. Тя казва, че работата при тях е абсолютно доброволна.
Най-често желаещите да помагат пенсионери се включват в дейността на малки предприятия, опитващи се да увеличат производителността си. Службата на експертите организира мисии и в Азия и Африка, а също и в източна Европа. Експертите на почетна възраст не искат пари за работата си. Поемат се единствено пътните им разходи и престоя в нуждаещата се от помощ страна, както и по 10 евро джобни пари на ден.
Френските пенсионери не се различават много от германските, поне по отношение на самочувствието им. Възрастните хора във Франция се чувстват млади. Нещо повече, те са в разцвета на своите компетенции. Отново подобно на Германия, и във Франция съществуват асоциации на пенсионери, които помагат на малките предприятия. Някои наричат дейността на пенсионерите втора кариера. Възрастните хора са доволни, че освен работата, им остава време и за внуците, и за ваканции.
Съществена роля за духа на възрастните играе контакта им с младите хора. За работодателите е важно, че пенсионерите не губят връзката с професионалната си среда. Винаги са на разположение, когато и да им се обадят за помощ. Но от друга страна, не са съгласни и да работят 35 часа седмично, а два или три дни, например.
Не всички обаче работят за удоволствие, някои просто са принудени. Има случаи на 40-годишен трудов стаж, възнаграден с минимална пенсия. При това положение хората губят около половината от покупателните си възможности. А иначе, хората над 60 години във Франция представляват 500 000 души от общо 26 милиона активно работещо население.
Всеки 100 работещи българи в момента издържат с месечните си вноски по данък общ доход (ДОД) 96 пенсионери. Това е един от най-лошите коефициенти на пенсионна тежест в Европа. За тази система Световната банка твърди, че намалява икономическия растеж и не защитава възрастните. На практика българската пенсионна система кара младите да издържат старите хора. Системата работи така, че сегашните млади, когато остареят, трябва да разчитат на други млади, които да ги издържат. Гаранции обаче няма, защото се увеличават хората, които са преминали работоспособна възраст.
Българското население застарява и тази лоша констатация не е от вчера. Ако през 1956 г. пенсионерите са били 14,1 на сто от българите, преди три години те са вече 35,5%. Същевременно изплащаните пенсии са много ниски - равнището на средната пенсия в България е около 1/3 от средната работна заплата за страната. Според направените изчисления 70,5% от хората в третата възраст получават пенсия в размер на по-малко от 100 лева, който е по-нисък от границата на бедността. Това пак се дължи на малкия брой работещи и на големия брой пенсионери.
Пенсионерите са много и голяма част от тях са все още в активна възраст. Те желаят да работят и си търсят непрекъснато работа без претенции дали тя е квалифицирана или не. Няма официална статистика колко са работещите пенсионери, защото повечето намират работа в сивата икономика. При ширещата се безработица намирането на работа е изключително трудно.
Неофициални данни сочат, че по-голям е броят на работещите мъже пенсионери. Те работят предимно като охрана на различни обекти. Има и такива, които продължават да работят на трудови договори в държавни предприятия. Това са често ниско платени длъжности като учителските. Все още много възрастни учители филолози остават на работа в средните училища, докато се появи някой млад човек, който би работил на минимална работна заплата.
Пенсионерите работят, за да добавят към пенсията по малко допълнителни средства и да могат да плащат сметките си. Отпусната от държавата пенсия им е крайно недостатъчна за задоволяване на минималните потребности. Разходите на повечето възрастни хора в повечето случаи отиват за лекарства. Само плащането на тока, парното и водата глътва две месечни пенсии.
Много малко са тези, които са открили своя частна фирма или работят за някой частник. Обикновено за последното се изискват добри връзки и познанства, защото частниците предпочитат да наемат млади хора до 30 и 35 години.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!