Б арак Обама победи в президентските избори в малкото градче Диксвил Ноч, в щата Ню Хемпшър, където рано тази сутрин вече приключи гласуването за президент на САЩ, предаде Асошиейтед прес.
По традиция, датираща от 1948 г. жителите на това градче имат право да гласуват преди всички други в Щатите - веднага след полунощ местно време (7 часа българско).
Избирателната активност е била 100%. Обама е спечелил пред Маккейн с 15 на 6 гласа. Независимият кандидат Ралф Нейдър, който също е бил кандидат в този район, не е получил нито един глас.
Двама американки астронавти, намиращи се сега на Международната космическа станция, ще упражнят правото си да участват в президентските избори на височина 350 км над Земята, предаде ИТАР-ТАСС.
Майкъл Финк и Грегъри Шамитоф ще гласуват с електронни бюлетини, които са им изпратени от центъра за управление на полетите в Хюстън, в щата Тексас. За да отворят бюлетините и да отбележат в тях кой президент подкрепят, астронавтите ще получат в електронната си поща и парола за достъп.
Нито Финк, нито Шамитоф казаха за кого ще гласуват, но призоваха от космоса американците да упражнят правото си на глас.
Гласовете на двамата астронавти ще бъдат преброени в окръг Харис и Бразория, към който спадат Хюстън и околностите му.
За първи път астронавти са гласували от космоса през 1997 г., когато беше приет закон в щата Тексас, с който им се разрешава участие в избори. Досега от космоса е гласувано общо четири пъти.
В САЩ днес освен президентски, се провеждат и парламентарни избори, както и избори за губернатори на 11 от 50-те щати.
Изборите за президент са общи и непреки. Те се свикват на четири години, в първия вторник след първия понеделник на ноември. Гласоподавателите избират членовете на избирателната колегия - общо 538. Техният брой е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон.
За да бъде избран, кандидатът трябва да получи 270 гласа в избирателната колегия. Нейните членове гласуват в столиците на щатите, където са избрани, в средата на декември, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.
Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове на избирателите - т.нар. народен вот - от съперника си.
Повечето предизборни анкети сочат победа за двойката кандидати на демократите за президент и вицепрезидент - сенаторът от Илинойс Барак Обама и сенаторът от Делауер Джоузеф Байдън, над кандидатите за президент и вицепрезидент на републиканците - сенатора от Аризона Джон Маккейн и губернаторката на Аляска Сара Пейлин.
Но мнозина анализатори допускат изборен резултат, обратен на очаквания въз основа на социологическите проучвания.
Парламентарните избори са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите - 435 конгресмени, и 35 от общо 100 сенатори.
Демократите, които от 2006 г. имат мнозинство и в двете камари на Конгреса, се надяват да го увеличат и дори да минат прага от 60 места в Сената, необходим, за да не се допуска процедура за блокиране на важни гласувания. Сега в Сената има 49 сенатори републиканци и 49 демократи, плюс двама независими, които обикновено гласуват с демократите.
В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори.
В Камарата на представителите сега има 230 демократи и 196 републиканци, девет мандата са незаети. Всеки щат е представен в Камарата според броя на населението. Калифорния, щатът с най-много жители, има 53 конгресмени, а седемте щати с най-малко население - Аляска, Северна и Южна Дакота, Делауер, Монтана, Върмонт и Уайоминг - по един. Конгресмените имат мандат от две години.
Изборните секции ще бъдат отворени от 7 до 19 ч. местно време. Първите прогнозни резултати ще бъдат съобщени на телевизиите около 22 ч. по Гринуич (полунощ българско време).
