С бюджет от 4,5 млрд. евро годишно германската католическа църква е най-богатата в Европа. Това завидно положение тя дължи на своите 26 млн. последователи, тъй като всеки вярващ в страната е длъжен да плаща църковен данък.
За да изплаща възнагражденията на 100-те хиляди служители, които работят на целодневно за нея, църквата прибягва и до други начини на финансиране - събиране на дарения например.
При набирането на средства се залага все повече на новите технологии -
катедралата в Бон бе първата, в която бе монтирано гише за заплащане с банкова карта.
48-годишният Еберхарт Мюлер е дарил 5 евро на католическа асоциация и намира инсталирането на този терминал за много сполучлива идея.
"Правя често дарения и намирам това гише за много практично. Обикновено давам пари, когато съм в спестовната каса, но там трябва да се попълва формуляр, а това отнема време. С този апарат може да се правят дарения във всеки един момент без да се чака да се случи някакъв инцидент", казва Мюлер.
Не всеки обаче е положително настроен към монтираното в катедралата на банково устройство, мнозина го намират дори за неуместно.
Идеята за инсталирането на банков терминал в катедралата е на доайена Вилфрид Шумахер, който почерпил опит от австрийския град Линц.
Там се появява първото автоматично гише, а друго има и в катедралата в Щутгарт. Гишето в Бон е първото за католическата църква.
При събиране на средства за жертвите на катастрофи хората са по-предразположени да дават. Често обаче те нямат в себе си пари в брой и затова църковната управа е решила да улесни желаещите да даряват.
Всеки четвърти германец има навика да прави парични дарения, сочи статистиката.
По този начин средно по 2,5 млрд. евро годишно отиват не само към църквите, а и към благотворителните организации.
Испанската католическа църква осигурява финансирането си благодарение на 3-те млрд. евро, които държавата й изплаща всяка година.
Това прехвърляне на обществени средства към църковните каси обаче все повече се критикува от някои партии. От 1979 г. споразумение между Ватикана и държавата задължава правителството и автономните общини да финансират църквата докато тя успее да се самоиздържа - нещо, което така и не се е случило досега.
Данъкоплатците вписват в декларациите си евентуални дарения и те им се приспадат от данъците. Едва 1/3 от испанците, а и цифрите намаляват, избират този вариант. По този начин все пак се събират около 105 млн. евро.
Държавата дава и други предимства на църквата, които пък се критикуват от ЕС.
Испания се оказва на практика истински данъчен рай за Ватикана,
защото дейностите на църквата не са обвързани с корпоративен данък, данък наследство или ДДС.
Средствата за католическите колежи и преподавателите по религия също идват от държавата като общо разноските за година възлизат на около 5 млрд. евро.
Католическата църква у нас има структури от 1565 г. Като цяло католическата общност днес представлява около 1% от населението на страната.
Католическата църква в България, за разлика от православната, се издържа изцяло от собствени средства и от дарения на енориашите.
Вярващите отделят сами средства за поддържане на църквите, за заплати на католическите свещеници и за други разходи, свързани с живота на религиозната общност.
Когато се роди дете например, то бива подпомагано от цялата общност. Тази дейност е израз на ценностите, които се споделят от енориашите - солидарност и достъп на всички до земните блага.
Има и фирмени дарения. Най-значимото дарение, което католическата общност у нас получи, е дарението от немските католици за построяването на новата конкатедрала за римокатолическата енория София.
Новата църква се намира срещу "Булбанк".
Историята на построяването на храма е дълга. След като при бомбардировките на столицата църквата "Св. Йосиф" е разрушена, католическата общност основава фондация, която започва да събира средства за нейното възстановяване. Незнайно как при комунистическата власт събраните средства изчезват от банката.
62 години католиците в София се събират и молят в сграда, използвана за театрална зала. Новопостроеният храм носи името на досегашната католическа катедрала "Св. Йосиф", която ще бъде закрита, а полските епископи ще се преместят да служат в новата църква.
Първият камък, положен в основите на катедралата, бе осветен от покойния папа Йоан Павел Втори при посещението му в България през май 2002 г.
За строежа на новия храм с дарение помогна и Ватикана.
За официалното откриване на храма на 21 май в София се очаква да пристигне вторият човек след папата, държавният секретар на Светия престол Анджело Содано.
