П редставете си следната картинка. Карате си през Швейцария, от двете страни на пътя - прекрасна природа. По някое време забелязвате странен знак: на тъмносин фон е изобразено нещо, приличащо на стилизиран ловджийски рог, жълт на цвят.
Какво - да не би алпийският рог да е бил измислен тук? Или пък е забранено да се използва клаксонът, тъй като може да предизвика лавини през зимата?
Пет минути по-късно оставате доста учудени, когато швейцарски пощальон си подава главата през отворения прозорец на своята камионетка и избълва срещу вас вижданията си, първокласни и при това безплатни, относно вашите шофьорските умения и родителите ви.
Онзи странен знак всъщност няма нищо общо с ловджийските рогове, а просто е означавал, че трябва да дадете предимство на пощенските автомобили. Разбира се, сега ви се ще да си отхапете ушите, че преди пет минути не сте разбрали тази проста истина.
Ако това лято планирате да отидете някъде на ваканция с автомобила си - и по-специално в Европа, много от пътните знаци ще са ви познати. Няма да ви затруднят "Влизането забранено", "Еднопосочно движение", "Стоп", "Паркирането забранено", "Път без изход". Но във всяка държава има малки странности, които заплашват да вкарат в капана невнимателният турист.
Да вземем например "Паркирането забранено" - син кръг с червена ивица по края и диагонална червена черта.
Той изглежда по същия начин и в Испания, обаче с малка вариация по темата. Ако има две вертикални бели черти по средата, това ще рече, че паркирането е забранено в понеделник, сряда, петък и неделя. Две черти пък означават, че не може да се паркира във вторник, четвъртък и събота. Ясно нали?
Знаците относно паркирането във Финландия обаче са още по-объркани. Представляват жълт правоъгълник с тънка червена рамка, в който са нанесени две числа, например 8-16.
Това означава, че паркирането е забранено между осем часа сутринта и четири следобед, но само за дните от понеделник до петък. Ако числата са в скоби, знакът се отнася за събота. При положение че числата в скобите са червени, логично - знакът важи за неделя.
Тук се намесва и фауната. Именно във Финландия има знак, представляващ триъгълник, в средата на който е изобразен елен. Близко до ума: "Възможна е поява на елени".
В Швеция обаче подобен знак, само че с картинка на нещо, приличащо на настръхнала огромна хиена, предупреждава: "Внимание, лосове!"
Понякога езиковата бариера е най-големият проблем. В Германия съществува живописен кръгъл жълт знак със зелена ивица по края, на който е изписано едно главно "H". Не, не означава болница или хотел, а автобусна спирка (или haltestelle, както се казва на немски).
В Норвегия син квадратен знак с бяло "М" не обозначава магистрала, а пешеходна пътека (т.е. moteplass). Подобен знак в Холандия, само че с думата "fietspad" върху него, показва велосипедна пътека. Сходен син квадрат, върху който пише "Cirkewwa" в Малта пък означава, че наближавате площада, носещ въпросното име - "Cirkewwa".
Датчаните имат особено артистичен подход към пътните знаци. Например приятен бял правоъгълник с тънка червена рамка, върху който е изобразено - по всяка вероятност - стилизирано копие на Айфеловата кула, също решено в червен цвят. Е, този знак означава, че пътната лента, по която се движите, се слива със съседната й.
За някои шофьори тези необичайни пътни знаци са просто част от колорита на чуждата страна. Но други, успели да си навлекат гнева на швейцарския пощальон, вероятно се чудят защо знаците не са еднакви навсякъде.
Преди две години подобен въпрос си зададоха група учени от Краковския университет, които проучиха пътната сигнализация в Полша, Израел, Канада и Финландия. След като обобщиха резултатите, стигнаха до заключението, че за шофьорите би било много по-лесно, ако чуждестранните знаци бяха еднакви с познатите от собствените им страни.
Блестящо, но в никакъв случай оригинално.
Малко след Втората световна война международна конференция на ООН действително приема редица унифицирани пътни знаци - след което започват националните "артистични" приумици. Сега ЕС, в който много обичат хармонизацията, отново се опитва да изработи еднообразни правила.
Докато обаче това начинание се увенчае с успех - внимавайте по чуждите пътища.
Просто попитайте човек, който е предприел опасното предизвикателство да пресече на "зебра" във Франция. Ето какво пише в британския наръчник "С кола в чужбина" на изд. "Хейнс": "Французите не спират на "зебра". Макар и да изглежда глупаво, пешеходците изчакват автомобилите да преминат, преди да пресекат."
Така че ако решите да спрете на пешеходна пътека във Франция, много вероятно е някой пешеходец, който не се решава да се отдели от тротоара, да ви хвърли много, ама много замислен поглед.
Което във всички случаи е по-добре, отколкото да премажете някой турист - ваш сънародник, който не си е направил труда да прочете наръчника на "Хейнс".
