В отговор на въпрос на НЦИОМ кого биха издигнали за кандидат-президент, 34,6% от анкетираните посочват сегашния държавен глава Георги Първанов, а 14,8% - кметът на София Бойко Борисов. Въпросът е открит, без зададени отговори, и е в рамките на национално представително изследване на НЦИОМ, направено от 30 юни до 6 юли сред 1000 души от 86 населени места.
Социолозите отбелязват, че неяснотата дали Борисов ще участва в надпреварата, прави несравнима неговата кандидатура с почти стопроцентово сигурния участник Първанов.
Хората посочват общо 21 имена. Следват Петър Стоянов с 4,5%, Симеон Сакскобургготски с 2,5% и Волен Сидеров с 2,4%.
Според данните 42,1% от българите смятат, че сегашният президент трябва да бъде преизбран, а 36% - че след ноември България трябва да има нов държавен глава. В сравнение с май, сега делът на хората, които искат Първанов да запази поста си е по-висок от тези, според които на страната е нужен нов президент.
НЦИОМ регистрира спад от 4% на дела на хората, които искат нов президент, като същевременно с 2% повече са посочващите, че Първанов трябва да бъде преизбран.
Най-силна подкрепа за нов мандат на сегашния държавен глава има сред
прослойките, близки до традиционния за БСП електорат. Столичаните и жителите на градовете са раздвоени в преценката си. Расте подкрепата за нов президент сред младите и сред заможните българи. Симпатизантите на ДСБ и на "Атака" са най-големи противници на евентуален втори негов мандат.
Социолозите отбелязват, че четири месеца преди президентските избори все още няма нито една официално издигната кандидатура, а единственият сигурен кандидат в обществените представи е сегашният президент. Според тях
бавенето на кандидатурите и проблематизирането на кандидатите обърква хората и ги демотивира.
23% са българите, които твърдят, че основният им мотив да гласуват на предстоящите президентски избори ще бъде да дадат своя вот против Първанов, показват данните. Вторичният анализ показва, че вот срещу него се очаква по-скоро от хората от средната класа и от по-младите хора.
1/5 от българите в момента признават, че са склонни да гласуват за кандидата, който има най-голям шанс да победи. Според социолозите тази позиция е по-скоро индивидуално, отколкото социално обусловена.
45% от българите твърдят, че ще подкрепят кандидатите на своите партии. Такава е позицията на хората с ясни политически предпочитания. Ядрата на основните партии ще останат важен фактор на предстоящите президентски избори, според социолозите от НЦИОМ.
Едно от основните изисквания на хората към личността на президента - според 84%, е той да отстоява българските интереси пред ЕС и пред НАТО. Също толкова важно изискване (според 83%) е държавният глава да се ползва с международен авторитет.
Опитът в политиката е важен за 3/4 от интервюираните. Добрият външен вид пък е задължителен според 52%. 44% от българите не приемат президентът да е бил сътрудник на бившата ДС. Това е позиция най-вече на хората на възраст между 40 и 50 г., със средно и ниско образование, на живеещите в малките градове, на симпатизантите на ДСБ, на "Атака", на СДС, на НДСВ и на ДПС, докато само 27% от симпатизантите на БСП имат подобно изискване. На втори план остават характеристики като висок професионализъм и добро семейство.
Рейтингът на Първанов в началото на юли се стабилизира и той дори успява да прибави 2% одобрение за работата си в сравнение с май.
Одобрението за работата на държавния глава според данните е 64,9%.
За първи път от началото на годината НЦИОМ регистрира положителна промяна в оценките за работата на държавния глава, посочват социолозите. Според НЦИОМ вероятно президентът среща в обществото по-скоро разбиране по скандала с папката "Гоце". Положителната промяна се дължи и на ангажирането му със социални проблеми, както и на посещенията му в страната, смятат социолозите.
Изследването регистрира позитивен отзвук и от усилията на Първанов да реши кризата с боклука в София - 48% от българите и 60% от столичаните одобряват тези усилия.
Премиерът Сергей Станишев също разширява влиянието си,
като добавя 2% одобрение. Така рейтингът му става 34,2%. Същевременно с 5% спада неодобрението за работата му. Станишев е подкрепян от 3/4 от привържениците на БСП. Работата му се приема и от по-млади, по-образовани и по-заможни респонденти, показва проучването.
Председателят на парламента Георги Пирински губи 4% одобрение и през юли е с рейтинг 31,7%. Става дума по-скоро за липса мнение по работата му, отбелязват от НЦИОМ.
Повечето министри от кабинета губят обществена подкрепа
Повишава се само рейтингът на министъра на земеделието Нихат Кабил. Най-одобрявани за последния месец са министрите Стефан Данаилов - 57%, Меглена Кунева - 43%, Емилия Масларова - 30%, и Даниел Вълчев - 29%.
Намалява одобрението за работата на повечето председатели на парламентарни групи (ПГ). Най-изразителен е спадът при двамата съпредседатели на ПГ на БНС - Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, съответно с 6% и 4%.
Снемането на имунитета на Волен Сидеров води до 3% спад в одобрението му. Петър Стоянов продължава да бъде най-одобряваният председател на ПГ в Народното събрание, въпреки, че и той губи 2% одобрение.
От НЦИОМ отбелязват, че проучването се е провело в период, когато скандалите, разтърсили страната през юни и началото на юли, започнаха да отзвучават и това позволява да се измери ефектът от събитията и техният отзвук. В контекста на изследването попада и увеличението на цените на тока, на водата, на парното и на билетите за градския транспорт, както и темата за наводненията, посочват социолозите.
На този фон изглежда обяснимо мнението на 78% българите, според които няма положително събитие от изминалия месец, коментират социолозите. Сред останалите 22%, за които нещо добро все пак се е случило, преобладават посочилите световното първенство по футбол и увеличението на пенсиите.
Отварянето на отделни досиета е сочено като водещото негативно събитие за месеца от 11%. Аналогична негативна тежест в общественото мнение има и т.нар. "Савойска афера", посочвана също от 11% от респондентите. За 7% поскъпването на тока, на водата, на парното и на билетите за градския транспорт е водещото отрицателно събитие за месеца.
С борба за власт и с липса на морал и компетентност у политиците си обяснява всеки трети българин множеството скандали от последния месец. Всеки десети пък е на мнение, че чрез подобни скандали се отклонява вниманието на хората от по-важни въпроси, свързани с управлението на страната. Едва 9% виждат връзка между натрупването на негативни събития и предстоящите президентски избори.
Събитията от изминалия месец пряко рефлектират върху одобрението към министрите, чиито имена хората свързват с тези събития. Най-много пада доверието към министъра на външните работи Ивайло Калфин - с 9%. Според социолозите това се дължи главно на позицията, която той зае при скандала с посланик Никола Филчев. Данните показват, че
60% от българите искат бившият главният прокурор да бъде отзован от поста посланик на България в Казахстан.
Като пряко следствие от скандалите и събитията през последния месец е налице спад и в одобрението за работата на министрите Румен Овчаров - с 8%, Румен Петков - със 7%, Петър Мутафчиев - с 5%, и Емел Етем - с 4%. Бойко Борисов продължава да води листата на най-одобряваните български политици с одобрение от 69%.
Макар и в по-малка степен от повечето политици, Борисов също се оказва подвластен на критичните настроения към политическия елит, коментират от НЦИОМ.
Събитията от последния месец не оказват влияние на рейтингите на парламента и полицията. Минимален спад на доверие се регистрираме към работата на армията (с 2,6%), и съда (с 2,4%).
С три пункта намалява одобрението за работата на кабинета.
Така, през юли правителството бележи най-ниска стойност на подкрепа от началото на годината - 21%, посочват от НЦИОМ. Показателно е, че по-малко от половината симпатизанти на БСП декларират, че одобряват неговата работа, коментират социолозите.
Усещането за проблеми в правителството рефлектира и върху по-широките обществени преценки за бъдещето на кабинета - през юли 41,9% смятат, че правителството ще изкара пълния си мандат, докато през май делът на тези хора е бил 51,1%. Същевременно все повече хора се въздържат от мнение по въпроса, смятат от НЦИОМ.
криза, която тихо расте" />
