"Ъпсурт", "Хиподил" и "Ревю" със съвместен концерт на 20 април

Всичко съществено, което се е случило в българската музика след падането на тоталитарния режим у нас (и през последните години преди 10 ноември 1989-а), може да се изброи с три думи: "Ревю", "Хиподил" и "Ъпсурт".

Макар подобно твърдение може да се стори някому пресилено, съвсем скоро ще имате възможност да се убедите, че е основателно - трите групи излизат на съвместен концерт на 20 април, четвъртък, от 20 ч. в Зимния дворец на спорта.

Предварителната продажба на билетите (цена - 8 лв.) тръгва в НДК от този понеделник, 10 април. В деня на концерта билети ще се продават и на касите на Зимния дворец на цена 10 лв.

"Ревю"

са ветераните - още в края на 80-те те издадоха на 1/2 грамофонна плоча няколко песни с Милена, сред които култовите "Ала-бала", "Чичо", "Директор на водопад", "Ралица". В поредицата "БГ рок" пробиха и други легендарни групи от т.нар. "второ рокпоколение": "Нова генерация", "Атлас", "Клас", "Ера", "Ахат", "Конкурент".

Всъщност корените им са в група "Кале", създадена от Димитър Воев, Васко Гюров и Кирил Манчев през 1985 г. Първата им официална изява е през 1987 г. на Първия софийски рокфестивал, но заради предизвикателните им песни след третото изпълнение изключват микрофоните и ги свалят от сцената.

Година по-късно не ги допускат за участие във второто издание на фестивала, макар че променят името си на "Адамов плаж".

През 1988-а "Кале" официално се разпада на две групи: "Нова генерация" на покойния вече Димитър Воев и роктрио "Милена", прекръстено на "Ревю" след присъединяването на Кирил Манчев и Бойчо Карабойчев и оттеглянето на Вълко Андреев.

До 1990 г. изнасят концерти у нас и зад граница, печелят награди в конкурси за авторска музика, а режисьорът Иван Ковачев снима за тях документалния филм "Директор на водопад".

В края на годината обаче "Ревю" прекратяват изявите си и решават да търсят реализация в чужбина. Кирил Манчев заминава за Канада, Бойчо Карабойчев за Англия, Васил Гюров - за Германия, а Милена остава в България и продължава изявите си солово.

Гюров се връща от емиграция през 1992 г. и участва в няколко концерта с "Нова генерация", а след преждевременната смърт на Димитър Воев, създава нова формация заедно с Косьо Куситасев и Иван Латинов. Наричат я "Африка", но и тя не просъществува дълго.

През 1996-а се завръща и Бойчо Карабойчев. Двамата с Васил започва записи на нов албум, но след кончината на Бойчо в началото на следващата година той остава недовършен. През 1998 г. Гюров, Нуфри и Даката от днешната "Panican Whyasker" създават група "Камион", с която месеци по-късно печелят конкурса за рокпесен на "Паспорт скоч".

През 1995 г. на аудиокасета се появява първият самостоятелен албум на "Ревю" със записи от април 1988-май 1989 г. Сред тях са още "Послание", "Шарената сянка", "Мераци", "Мечето Ръкспин", както и демоверсии от репетиции като "Цветя от края на 80-те" и "Без адрес".

"Във целофан от гъста мрежа
ще пазим нашите деца.
Защото тръните са угоени
специално за целта - борба.
Благодаря за всички цветя!"
(Васил Гюров, "Цветя от края на 80-те")

"Ревю" се събират отново през 2001-ва в състав: Васил Гюров, Михаил Пешев (екс-"Нова генерация") и Милена, а година по-късно на бял свят излизе и техният първи CD албум - "10".

През 2002-ра пилотното парче "Закуска" получава наградата на телевизия ММ за песен на годината, а година по-късно в същата категория е номинирана и "1968".

Милена обаче напуска групата и се завръща в Англия. След кастинг на нейното място е избрана Кристина Серафимова. Така в настоящия си състав групата е квартет, с Деян Драгиев на ударните, Михаил Пешев (клавишни) и Васил Гюров - бас и вокали.

Наскоро той и Светльо Витков от "Хиподил" (Hypodil.com) записаха дуета "Let Me да те Love U", който в началото на март бе избран за зрителски хит на телевизия ММ.

В момента "Ревю" планират нов албум, но междувременно присъстват често в програмите на столичните клубове за авторска музика.

"Хиподил"

започват историята си също през 1988 г., но като ученическа група от Софийската математическа гимназия. В първоначалния й състав влизат: Никола Кавалджиев-Кольо (бас и вокал), Мирослав Теллалов-Мико (китара и вокал), Николай Савов-Коко (барабани) и Петър Тодоров-Пешо (китара и вокал).

В началото свирят авторски песни в стил пънкрок, с текстове на български, но нямат много изяви пред публика, което обясняват както със своята неопитност, така и с наблюденията си, че "цялата сцена е окупирана от комсомолски формацийки като ВИГ "Хоризонт".

Все пак успяват да изпеят на фестивал в Летния театър своя първи хит "Зидаро-мазачи", в който се пее:

"Ние сме бригада зидаро-мазачи
и комунизма ще построим,
имаме си много партийни
задачи и всичките ще ги решим.

Комунизъм наш любим,
ние ще те построим,
комунизъм наш любим,
ние с теб ще полетим!"

Времената вече са се променили и дързостта им остава без последствия. След като Мико отива в казармата, групата се ориентира към по-тежки стилове като хардкор и кросоувър, повлияна от M.O.D. и D.R.I.

След няколко прекъсвания и кадрови промени в състава идва Светослав Витков, който поема ролята на фронтмен. По това време останалите членове са: Пешо (китара и вокал), Мико (бас и вокал) и Коко (барабани), а сред по-известните им парчета са "Бира с водка", "Чифт очи" и "Облаци".

Малко по-късно, след поредната промяна, "Хиподил" добива за известно време постоянен състав. Новите попълнения са барабанистът Лъчезар Маринов-Лъчо и басиста Пламен (Пацо), с които през лятото на 1992 г. групата записва за първи път в студио "Сити" шест песни: "Бира с водка", "Чифт очи", "Бира", "Химна", "Жената", "Клиторен оргазъм".

Благодарение на тонрежисьора Бойко Петков (басист и вокалист на група "Клас") за групата научават в предаването "Рококо" на БНТ и бъдещият издател на първия им албум Мони Христов от "РТМ-Унисон".

Следващото лято на аудиокасета излиза дебютът им "Алкохолен делириум", след което мястото на басиста се заема от Венци по прякор Басисчето. Това е последната рокада в групата досега, която остава в състав: Светльо (вокал), Пешо (китара и вокал), Венци (бас) и Лъчо (барабани).

Те тръгват да представят албума на национално турне и обикалят Враца, Монтана, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и София, като разчитат само на приходите от билети и поемат сами всички първоначални разходи.

Ролята на допълнителна реклама оказва и полицейската намеса във Варна, където пънкарите в публиката вилнеят и трошат бутилки. Силите на реда обаче се престарават, като пребиват и арестуват половината публика, вкл. и самите "Хиподил", които са обвинени в подстрекаване на феновете към насилие и още "куп други глупости".

След като прекарват половината нощ в РПУ-то, музикантите са освободени, но името им става символ на скандал и непримиримост, а на годишните награди, раздавани от музикалния седмичник "Ритъм" са обявени за дебюта на 1993 г.

Вторият им студиен албум "Нек'ъф ужас, нек'ъф ат" е записан отново в студио "Сити" и излиза в края на 1994 г. с нови издатели - "Рива саунд". Оттам са парчетата "Облаци", "Мони и Домчил", "Джуджанка" и "Хиподили", вдъхновена от злополучния концерт във Варна.

На другата година шуменският мениджър Златко Златев им организира по-мащабно турне в над 10 големи града в страната, което е филмирано.

За третия си албум "С гол в ръката..." сменят не издателя, а студиото - избират "Графити" и за първи път си позволяват повече експерименти със звука, като се записват в разнообразни стилове, вкл. ска и нюуейв. Готовият продукт обаче излиза едва в края на 1996 г. поради икономическата криза и съдържа хитове като "Стара грацка песен", "Овци", "3X3", "Като Слънце".

През пролетта на 1998 г. "Хиподил" записват четвъртия си албум "Надървени въглища", който се превръща и в най-големия им пазарен успех, като запазва традицията да записват с брассекция - тромпет, тромбон и саксофон.

Популярни стават почти всички песни оттам, озаглавени "Последното земно изпразване на космонавта Романенко", "Въртианален sex", "Въжен", "Отнесен", "Възбуден съм", "Д'ска" - и най-вече пилотното парче "Бате Гойко", родило по-късно прякора на столичния кмет Борисов.

Техният хит №1 обаче е "СкакаУец" от 2003 г., вдъхновена от участник в шоуиграта на Къци Вапцаров "Риск печели, риск губи" - перничанин, който трябва да отгатне дума от седем букви за насекомо, обожествявано в Египет, но отказва жокер и вместо правилното "скарабей" изтърсва: "Скакалец!", при това на диалект.

В дискографията им е и албумът "Хора от народа" (2000), който групата записва основно с гост-вокалисти поради отсъствието на Витков от страната. Година по-рано излиза и компилацията "Тъ пест".

Междувременно Светльо се преквалифицира в писател (сега излиза втората му книга) и разказва историята на "Хиподил" в поредица на страниците на сп. "Плейбой".

"Ъпсурт"

бяха една от топгрупите на 2005-а заради албума си "Quattro", награден като №1 през изтеклата година и от телевизия ММ, и от "БГ радио".

Историята им започва в началото на 1996 г., когато Ицо Хазарта, Бате Венци, Mr. Butch и Панчев (Шлеви) правят първите си професионални записи в студио "Субдибула".

Те са приятели още от деца и експериментите им в рапа започват като на шега, "докато си пеели глупости пред касетофона". За пръв път излизат официално на българската хипхоп сцена през ноември 1997 г., когато печелят първо място на рапфестивала в Разград в съревнование с 26 групи от цяла България.

Скоро след това Теди Кацарова ги кани, за да запишат съвместна песен. Комбинацията се оказва сполучлива и се появяват не едно, а две парчета - "Winning bet" и "Здраво дръж или пусни", която е включена в албума им "Боздуган", записан в периода юни 1998-януари 1999 в "Студио макс".

Музиката там е дело на всички момчета от групата и Васко Теслата, а текстовете са на Ицо Хазарта. Албумът, в който са хитовете "Нонстоп" и "Бира и шкембе", има успех, групата е канена по клубове и дискотеки из цялата страна, а първият им видеоклип "Неделя сутрин" се завъртa в тв ефира.

След съвместно турне с "Д_2" групата записва нов хит от втория си албум - "Чекай малко" (2001). В едноименното парче, което става рапхит на 2000 г., е използван семпъл от шлагера на Васил Найденов "Всичко ми е наред".

За следващия - "Попфолк", който излиза през 2003-та, "Ъпсурт" остават трима: Ицо Хазарта, Бат' Венци и Буч. Няколко месеца по-късно записват съвместна песен с Белослава по повод българската премиера на филма "И твойта майка също" на мексиканския режисьор Алфонсо Куарон ("Хари Потър и затворникът от Азкабан").

Най-новият им албум - "Quattro", излезе в началото на миналото лято. Първият сингъл оттам бе озаглавен "3 в 1: Неочаквано добра комбинация" - по рекламното мото на продукт с нескафе. Производителите "Нестле" спонсорират албума, като участват и в разпространението на новия сингъл оттам - "Втора цедка", който излиза тези дни.