К ато организира на високо равнище летните олимпийски игри тази година, Пекин наложи образа на съвременна и ефикасна държава, чиито предприятия вероятно ще са най-печелившите от домакинството.
Въздействието върху икономиката като цяло обаче се очертава като умерено, отбелязва АФП в последния ден от спортното събитие, обобщавайки мнението на водещи експерти.
Олимпийските игри ще отбележат - подобно на присъединяването към Световната търговска организация (СТО ) - още един етап в превръщането на Китай в ефикасна икономика, ориентирана към пазара и модерна във финансово отношение, прогнозира Даниел Чуй от "Джи Еф асет мениджмънт".
За целта Пекин не пожали средства: близо 40 млрд. долара инвестиции, с което настоящите игри станаха най-скъпите в историята на олимпийското движение.
С прибавените към това крайни мерки като затваряне на стотици заводи, вкл. в съседни провинции, за да се осигури чист въздух за гостите и състезателите, Китай показа волята си да успее.
Вижте пътя, изминат през последната година. Преди марката "Китай" бе опетнена от аферата с отровните играчки и скандалите за качеството на продуктите й, коментира директорът на маркетинговата фирма "R3" в Пекин Грег Пол.
Днес в общественото създание етикетът "Made in China" се свързва по-скоро с националните спонсори като четвъртия по големина производител на персонални компютри "Леново", гиганта в областта на електро-домакинската индустрия "Хайер", мобилния оператор "Чайна мобил", който е първи в света по брой на абонатите и т.н.
Спонсорирайки зимната и лятната олимпиада, "Леново" се превърна в глобално призната марка, подчертава консултантът Ролан Берже.
И въпреки това игрите едва ли ще имат голямо отражение върху китайската икономика, единодушни са анализаторите.
Инвестициите, разделени на шестте години подготовка, са направо смешни в сравнение с богатството на страната. Те представляват по малко от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) само за 2007 г. (3400 млрд. долара), или както го представя "Капитал економикс" - "малко по-малко от половината от миналогодишния бюджет за образованието".
Освен това те послужиха главно за инфраструктурните проекти, от които столицата имаше голяма нужда. Под 1,9 млрд. долара бяха отделени са специфично спортните съоръжения, построени за олимпийските игри.
Според "Стандард енд пуърс" дори и ако Пекин не бе получил домакинството на олимпиадата, тези проекти щяха да се реализират. Те влизат в рамките на бясното строителство, обхванало Китай през последните години.
Като резултат никнат градове, експресни жп линии или търговски центрове, а производството на строителния сектор е скочило 2,7 пъти от 2001 до 2006 г.
В непосредствено бъдеще китайската икономика може да бъде засегната от "индустриален спазъм", както го нарича Маркс Уилямс от "Капитал економикс" - спадане на производството, свързано със затварянето на заводи.
Инсталациите, които трябваше да спрат работа, или заводите, които се наложи да затворят врати, вероятно са 1 или 2% от националното индустриално производство, смята Тао Ван от Ю Би Ес.
Възможно е да бъдат засегнати и други сектори като хотелиерството, където резултатите изглеждат разочароващи, или пък организирането на конгреси и салони, което е позамряло.
След този изключителен период "Джей Пи Морган" очакват активността отново да нарасне, по-специално в индустрията и строителството.
Приключването на проектите, свързани с олимпийските игри, ще окаже влияние в краткосрочен план, след което ще бъде даден ход на други строителни начинания и инфраструктурни разходи, подчертава Тао Ван.
