Иван Кръстев: Роди се нов политически полюс - на разобличителите

Иван Кръстев е политолог и председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии. От април 2004 г. е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите.

През 2006 г. Кръстев бе приет за член на Форума на младите световни лидери, партньорска организация на Световния икономически форум.

- Г-н Кръстев, какво се случи всъщност на първия тур на президентските избори?

- На тези избори не се случи нищо неочаквано, но всички изглеждат изненадани, защото станахме свидетели на преизбирането на действащ президент. А преходът ни беше научил, че е по-лесно България да влезе в ЕС, отколкото президент или правителство да бъдат преизбрани.

- Изненада ли е резултатът за Волен Сидеров?

- На парламентарните избори успехът на Сидеров дойде като гръм от ясно небе. На тези избори станахме свидетели на обратния ефект. Социолози и журналисти заживяха с кошмара, че България е населена със скрит вот за "Атака" и че ни очаква силно оспорван втори тур.

И тъй като това не се случи, в нощта на изборите много коментатори се опитаха, да банализират феномена "Атака" и да го представят като поредното проявление на протестния вот.

В медийното пространство зачестиха сравненията на гласовете за Сидеров с гласовете за Богомил Бонев и Жорж Ганчев.

Според мен това сравнение е подвеждащо. При Ганчев и Бонев ставаше дума за протест в рамките на консенсуса на прехода.

Ако трябва да бъда по-образен - Жорж Ганчев не казваше нещо принципно различно от другите кандидати, просто го казваше в съпровод на китара.

Бонев се опита да бъде алтернатива на една от партиите на прехода - СДС, а не алтернатива на прехода.

При Сидеров става дума за кандидатура и политическа формация, които имат много по-ясен идеологически профил и чиито гласоподаватели могат да бъдат мобилизирани както от личната харизма на лидера, така и от идеологическо послание.

Ако при предишните случай ставаше дума за протестен вот в рамките на прехода, в момента става дума за появата на нов двуполюсен модел, който се определя от отношението към прехода.

Първанов и Сидеров олицетворяват две противоположни усещания за съвременна България. Първанов мисли, че България успява, а "Атака" представлява тези, които мислят, че България се проваля.

- Какво още има на полюсите?

- През деня и в нощта на изборите дълго се разсъждаваше как ще се появи автентичното дясно. И всички се съгласяваха, че новото дясно подобно на старото дясно ще бъде проевропейско и пропазарно, но трябва да бъде по-компетентно, по-симпатично и, разбира се, да може да печели повече гласове.

Това звучи красиво, но ако погледнете какво се случва в цяла Централна Европа, как изглеждат платформите и подкрепата за братята Качински в Полша или трансформацията на Виктор Орбан в Унгария, ще си дадете сметка колко нереалистични са тези очаквания.

В посткомунистическото пространство след края на прехода има две основни политически сипи - партия на прехода и партия, която отрича прехода.

Десницата в Полша днес повече напомня Волен Сидеров, отколкото на СДС от 1990 г. Краят на прехода се отбелязва не с някаква нормализация, в която има нормално ляво и нормално дясно, а с подкрепата, която започват да печелят партии, които отхвърлят всички консенсуси на прехода.

За разлика от елита, който мисли, че преходът е бил време на успех, в който са изпълнени национални задачи за влизане в НАТО или ЕС, извършена е реституция и приватизация, то новата опозиция твърди обратното - че това е едно криминално десетилетие на морална разруха и предателство на националните интереси.

Новата десница в Полша и в Унгария продължава да е силно антикомунистическа, но нейният антикомунизъм е антипреход.

Това, което прави популистката десница популярна, е не отхвърлянето на времето преди 1989 г., а на времето от 1989 г. до 2005 г.

Тяхното основно послание е, че нищо не се е променило, че властта на номенклатурата от политическа се е трансформирала в икономическа, че губещите и печелившите са същите, които са били до 1989 г. и че единствената партия, която никога не е губила през последното десетилетие, е мафията, родена от стария режим.

От тази гледна точка няма защо да се питаме откъде ще дойде новата опозиция на сегашното статукво - тя ще дойде отляво, отдолу и от провинцията.

- Но някое от посланията, за които говорите, бяха излъчени по-рано от десните партии.

- През последните 3 г. десницата предложи два проекта - един носталгичен и един радикален.

Носталгичният проект - СДС - предлага връщане на доверието чрез амнистия за стари лидери и лансиране на нови лица. Радикалният проект - ДСБ - според мен предусети появата на избирател, който е готов да оспорва резултатите от прехода.

Костов заговори за прехода като морална криза, като опорочен от бившите служби за сигурност, постави проблема с ролята на ДПС. Политическият проект ДСБ е близък до този, който виждаме в Полша и Унгария.

Но не можеше да мобилизира общественото недоволство поради простата причина, че лидерът на партията в очите на голямото мнозинство българи е един от символите на прехода.

Изгубилите от прехода искаха да чуят посланията на ДСБ от политически фигури, преминали през маргинализация и изживели прехода като катастрофа.

Електорално печелившото послание беше ценностно отвратително, то предполагаше лидерите на десницата да се откажат от собствените си биографии.

Така десницата подготви два пъти собствената си електорална катастрофа - един път, като изпълни целите си и осигури успеха на прехода, и втори път - като даде послание на тези, които я изместват от политическото пространство.

- И след като "Атака" го взе, как ще се възползва?

- Вотът за Волен Сидеров не е случайно явление. Това не е протестен вот, който се появява и изчезва. Ако анализите от лятото на миналата година бяха верни, той вече трябваше да е изчезнал.

Спомнете си, че бяха положени сериозни усилия и за разбиването на групата на "Атака", и за дискредитация на самия Сидеров. Но той остава и това значи, че успява да изрази определен тип нагласи, които други не изразяват.

И затова митът Сидеров да бъде представен като патология не решава проблема, защото проблемът не е Сидеров, а значителна част от електората, която отхвърля целите и резултатите от прехода.

Ключовите думи в пресконференцията на Сидеров бяха "разобличител" и "разобличавам".

Той не обещава да бъде нито социален, нито европейски или антиевропейски президент. Той обещава да е президент разобличител, да казва по БНТ във времето на държавния глава това, което казва всяка вечер в СКАТ.

Защото силата му не е в това, че предлага решения на някакви проблема, а че назовава проблеми, за които политическият елит не иска да говори.

Две от тези табута са начинът, по който ДПС присъства във властта и растящият страх на мнозинството от ромското малцинство, страх от "новите бедни".

Докато елитът не успее да предложи свои решения на тези проблеми, структурата на новата политическа система ще е противопоставяне между коалицията БСП-ДПС, която е говорител на преходното статукво, и националпопулистка партия или коалиция.

Тази партия може да се води от Сидеров или от по-умерена фигура, но в основата на тази партия ще е платформата "антипреход", на която Сидеров се качи на тези избори.

Електоралните ядра на новата политическа система се консолидираха на тези избори. Новият полюс в българската политика ще е антилиберален, националистически и чувствителен към социалните несправедливости, родени от прехода.

- Защо определяте единия блок като БСП-ДПС?

- ДПС загуби ролята си на брокер. Успехът на ДПС вече ще зависи от успеха на социалистическата партия и отношенията с нея.

В политическото пространство, в което единият голям играч ще е националпопулистка партия, ДПС ще загуби пространството си за маневри.

Това, че новият полюс ще е националпопулистки, не значи, че либералната десница изчезва от българската политика.

В този нов политически модел има място за либерална десноцентристка партия, но тя едва ли ще бъде повече от трета сила, която в нощта на втория тур ще трябва да избира между чумата и СПИН-а, между желанието си да бъде радикална опозиция на БСП и ценностното си отвращение от популистката алтернатива.

- И в тази ситуация как ще изглежда вторият мандат на президента Първанов?

България ще има нов президент, който не се бори за преизбиране. До неделя Георги Първанов има нужда от подкрепата на политическите партии, във вторник те ще имат нужда от неговата подкрепа.

- Как президентът Първанов във втория си мандат ще се различава от президента Първанов от първия?

- В първия си мандат Първанов беше подчинил всичките си усилия на това да бъде преизбран. В рамките на 5 г. той разшири електоралното си влияние, сключи всички необходими сделки и игра на всички хорà, от които трябваше да се реши неговото преизбиране.

Този президент вече го няма, тъй като новият президент Първанов няма да се явява на избори. Но негова ще е отговорността за новата политическа система, която ще бъде сблъсък между сегашното статукво на прехода и надигащата се антипреходна партия.

- Какви ходове очаквате, че може да направи?

Първо мисля, че след като спечели изборите с активната подкрепа на ДПС, във втория си мандат Първанов ще има задължението да ограничи влиянието на ДПС и да предотврати издигането на националистически вот.

Не случайно най-често употребяваната дума по време на пресконференцията на Първанов бе "българи".

Първанов ще прави всичко възможно националистическата вълна, която е новата машина за гласове, да не бъде овладяна от популистка партия, която се противопоставя на прехода.

Неговата стратегия най-вероятно ще е стратегия на контролиран популизъм. Президентът ще се опита да се държи като ваксина, която изпраща част от заразата, за да предотврати политическо възпаление в организма.

Това предполага противопоставяне на собственото му правителство и риск от институционален популизъм. Отношенията президент - правителство ще са в жанра на другарския съд - президентът ще обвинява правителството в липса на социална чувствителност, а правителството ще стиска зъби.

- Означава ли това, което казвате, че в България има "турски проблем"?

- Аз не мисля, че в страната има турски проблем, но в страната има проблем "ДПС". И той не е свързан с това, че Ахмед Доган е по-корумпиран от другите български политици или че конците на ДПС се дърпат от Анкара, нито с някакви особености на турския национален характер.

Той е свързан с проблема за монопола.

В политическия ни живот има партия, която има монопол върху етническия вот в страната и тя е станала задължителен посредник между българската държава и българските турци.

ДПС контролира общинската местните фирми, предлага образование и кариера, наказва непослушните, като ги лишава от бизнес и препитание, изкупува или не изкупува тютюна.

Това плаши българския избирател, а какво мислят за това избирателите на Доган ние просто няма как да научим. Нещо повече, ДПС има работеща клиентела срещу неработещи клиентели на всички други партии.

Убеден съм, че ръководството на ДПС си дава сметка колко взривоопасна е създадената ситуация и че тя създава опасност от политическа мобилизация на етническа основа.

Това е реалност и тя не е добра за България.

Но не проблемът ДПС, а ромският проблем може да се окаже голямата заплаха за общественото ни развитие. Корените му са в провала на българската образователна система и краха на българската социална държава в годините на прехода.

Ние сме свидетели как циганчетата отпадат от училище, престават да говорят български, никога не влизат на пазара на труда и рядко излизат от затворите и полицейските участъци.

И то в момент, в който България има все по-голяма нужда на работна ръка. И след 5-10 години ние ще трябва да внасяме трудови емигранти примерно от Африка и Близкия изток, а в същото време безработното и тотално отчуждено циганско население ще стои в покрайнините на българските градове и ще влиза и излиза от българските затвори.

Тогава навярно в. "24 часа" ще излиза със сензационни анализи за сблъсъка на африкански и цигански банди на територията на София.

- Проблемът до правата на ромите ли опира?

Проблемът с ромите не е проблем на ромите, а на българското мнозинство. Масовите мечтания как циганите от гетата на София ще се заселят в гетата на Париж или Виена е опасна илюзия.

Българските цигани ще останат в България и въпросът за тяхната интеграция е въпрос от първостепенно политическо и икономическо значение. И това ще е най-голямото предизвикателство пред втория мандат на президента Първанов.