В ъв Франция, и по-конкретно в парижките предградия, особено след вълненията през есента на миналата година, проверката на самоличността е честа практика.
Още по-често се стига до напрежение заради това.
Този вид полицейски контрол обаче трябва да се подчинява на строги правила, отнасящи се както до гражданите, така и до самите полицаи.
Затова във Франция съществува практически гид за контрол на самоличността, изготвен от правозащитна неправителствена организация.
Брошурата е от две страници и може да се намери и в интернет.
Арно Гайяр, който е член на тази организация, призовава да се запази спокойствие, каквото и да се случи, но също и да се потърсят правата в случай на инцидент.
"Може би е по-добре да се подчиним, когато има проверка на самоличността, за да не се създава напрежение. Но по-късно можем да поискаме обяснения, може дори да се оплачем пред комисариата, ако тази проверка не е протекла добре. С други думи, имаме право да поискаме обяснения", съветва Гайяр.
Когато човек все пак попадне в комисариата, той трябва да е наясно, че е сам пред полицейски екип и трябва да спазва ясните правила.
Много важен съвет, който Арно Гаяр и колегите му от асоциацията дават на хората, е
да запазят спокойствие, да не се поддават на гнева, който ги е обзел заради често несправедливото им задържане
По-добре е да се търси защита след, а не по време на задържането.
Практическото ръководство за поведение при контрол на самоличността е предназначен преди всичко за младите и в частност за цветнокожите, признават авторите му.
Не за друго, а тъй като това са най-уязвимите групи.
До 2003 г. автомобилистите в Грузия са тези, които страдат най-много от полицейския контрол. След революцията пътната полиция е премахната и заменена от нови сили на реда.
Наричали пътните полицаи "кучета". Те се криели в храсти и на завои с единствената задача да пъхнат някоя и друга банкнота в портфейла си, рекетирайки водачите.
Самите шофьорите съзнавали, че независимо дали е основателно спирането им от пътния полицай, по-добре е да спрат и да платят.
А пък колкото по-голямо е нарушението им, толкова по-голяма е сумата. По някои грузински пътища съществували парадокси - 11 пътни полицейски пункта само в разстояние на 4 км.
Ставало дума за истински организиран рекет.
По-нисшите полицаи имали норма, която да изпълнят за деня, а после предавали част от парите нагоре по йерархията, която достига чак до министерството.
След "революцията на розите" обаче ситуацията коренно се променя.
Всички пътни полицаи без изключение са уволнени.
Създадена е нов орган - т.нар. патрул. Заплатите са повишени, а новите служители са съвсем млади и без опит. И порочната практика изчезва.
В България хората се оплакват често от грубо отношение на полицаите или от претупване на работата от тяхна страна.
Новият закон за МВР, който в момента е в сила, засилва правомощията на полицейските служители.
На фона на масово непознаване на правата и съществуващата неяснота по отношение на различните процедури правозащитниците смятат, че гражданите са заплашени от полицейски произвол, особено в случаите, когато по преценка на полицай обстоятелствата са извънредни.
При такива обстоятелства полицията нахлува в дома на даден човек без разрешение, дори и когато той отсъства. Законът не е уточнил дали при тези случаи има възможност за съдебен контрол.
Самото МВР търси начини да упражнява контрол над своите служители в случаите на арест.
Вместо четене на правата, практика известна в САЩ, у нас на задържания се дава да попълни декларация
която би трябвало да направи прозрачни действията на полицаите.
Полицаите трябва да дадат бланката на декларацията заедно със заповедта за задържане.
В нея арестуваният трябва да посочи дали желае да бъде повикан адвокат, да бъде уведомен член на семейството му, дали има нужда от медицинска помощ.
Декларацията трябва да бъде подписана и от свидетел, а ако такива няма, подпис слага някой от полицейските служители.
Самите полицаи са застрашени от диспиплинарни наказания, ако не дадат на задържания бланката дори той да е арестуван само за няколко часа.
Въвеждането на декларацията е по инициатива на АСЕТ, организация за помощ на хора, които са станали жертви на насилие от страна на полицаи или военни.
Според правозащитниците най-сигурно ще бъде,
ако навсякъде в помещенията за задържане бъдат инсталирани видеокамери
защото при попълване на всякакви документи може да има известен натиск.
Така например, често полицаите, които съставят актове за неправилно паркиране, карат хората да пишат, че са паркирали лично. Това се прави с цел да няма възражения и евентуално съдебно оспорване.
Съдебната практика също ги подпомага, защото делата се насрочват най-рано след година.
За водене на дело трябва да се наеме и адвокат, макар че според конституцията съдът трябва да съдейства на хората да се явяват сами на подобни дела.
