В ъпреки значителния напредък на медицината в изследването на различните психични заболявания, за депресията все още се знае недостатъчно. Поради това много от представите за нея са изопачени, а много от твърденията, изричани по неин адрес, са просто митове, твърдят специалистите.
1 мит: Депресията не е заболяване и не трябва да се лекува.
Много разпространено е мнението, че депресията не е болест, а просто състояние или дори каприз, когато човек дава воля на лошото си настроение.
Това не е вярно. Депресията е сериозно заболяване, което, макар и в редки случаи, може да завърши със смърт. С леката форма на депресия човек може да се справи и сам, но в тежките случаи, когато тя продължава с години, засилва се и прераства в нещо още по-тежко (напр. маниакално-депресивната психоза) е задължителна лекарската помощ.
Депресираният човек не е способен да оцени своето състояние. Приятелите и роднините не могат да му помогнат и затова той трябва да бъде лекуван от специалист.
2 мит: Ако страдаш от депресия, значи мястото ти е в психиатрията.
Депресията, както и всички останали психични заболявания, дълго са били смятани за позорни и срамни. Това е валидно дори и в наши дни.
Депресията не е позорно заболяване и за нея не може да бъде винен страдащия, хоспитализирането става в специални центрове, които приличат повече на санаториуми, а на отчет в психодиспансер се водят само тези, които имат неколкократни опити за самоубийство.
3 мит: Депресията е завинаги.
Това изобщо не е задължително. При адекватно лечение на депресивен епизод, заболяването може да изчезне завинаги.
4 мит: Антидепресантите са опасни за здравето.
Това не е мит. Всеки специалист би потвърдил, че едва ли има лекарство без странични действия - дори при съвременните препарати, предназначени за борба с депресията.
Неслучайно повечето подобни медикаменти се отпускат по специален режим и ролята на психиатрите при избор на най-подходящия препарат е особено важна.
Понякога антидепресантите предизвикват главоболие, виене на свят, потене, сърцебиене, повишена чувствителност към светлина, изгубване на сексуалното желание, сънливост, намаляване или увеличаване на апетита.
5 мит: Антидепресантите предизвикват зависимост.
Тук дори няма какво да се каже. Нито по-старите, нито съвременните "меки" антидепресанти предизвикват физиологическа зависимост. Ако зависимост все пак възникне, тя ще е на психологическа основа.
6 мит: Можеш сам да си предпишеш антидепресанти.
Такъв тип медикаменти не се продават без рецепта и това съвсем не е случайно - самолечението може да има много сериозни последици. Антидепресантите са силно действащи лекарства, които лекарят подбира индивидуално. Това се отнася особено до тяхното дозиране.
7 мит: Прекратяването на приемането на антидепресанти може да стане във всеки момент.
Често при подобряване на симптомите на депресията или уморен от страничните ефекти, пациентът прекъсва курса на лечение. Това категорично не трябва да се случва! Лекарят не само трябва да изписва антидепресантите, но и периодично да наблюдава пациента по време на тяхното приемане.
Обикновено първоначално се изписват малки дози, после (при нужда) постепенно те се увеличават, а след това отново се намаляват до пълно спиране на лекарството.
Ако лечението се прекрати в самия му пик, депресията може да се възстанови и то в още по-лош вид. Възможни са и други странични ефекти като гадене и повръщане, невъзможност за концентрация на вниманието, виене на свят.
