Н е знам дали някой все още обръща внимание на новините, но едни хора в държавата продължават да стачкуват. Лекарите от "Пигоров" и учители от различни краища на страната се опитват да привлекат вниманието на управляващите и на обществото към проблемите си.
И за съжаление не успяват. Защото не са шофьори.
Българският модел за успешна стачка (или поне за успешно изглеждаща такава) е радикален - окупираш за нула време Народното събрание (това ти гарантира светкавична политическа и общинска подкрепа, както и медийно внимание), крещиш каквито ти дойдат на ума искания (може и да нямат връзка с повода за протеста и да не са от компетентността на депутатите и министрите - например недоволство от работодателя и условията на труд), заплашваш със следващи брутални действия и... успехът е гарантиран.
Верижна реакция
Работещата формула беше използвана два пъти тази година - веднъж през зимата от таксиметровите шофьори, които блокираха столицата с неясни искания, с които обаче изкрънкаха всякакви обещания от властта (включително да спре приватизацията на автобусни линии в София), и втори път от колегите им от градския транспорт, които само със заплахи за нула време успяха да си докарат 1000 лв. базова заплата.
Невероятният клек, изпълнен от правителството, предизвика верижна реакция и сега лекари, социални работници и учители се опитват да се закачат за вълната на шофьорите, но, както става ясно, тя се е разбила вече в брега и ги залива само нейната пяна.
И въпреки че здравният и просветният министър с половин уста признават, че протестите имат своите основания, решение на проблемите не се задава.
Причина за това вероятно е, че липсва радикалният елемент на стачката. Защото явно е, че светкавични успехи се постигат само на жълтите павета. Лекарите и учителите обаче са миролюбиви и разбрани и това работи в техен ущърб.
Към този основен недостатък на стачките трябва да се добави и пълното разминаване във въпросите и отговорите на протестиращите и опонентите им. За разлика от лекарите и учителите шофьорите нямаха този проблем. Те бяха ясни, крайни и първичното им поведение стигна за отрицателно време до съзнанието на управляващите. И възпроизведе невероятен ефект. Явно това е тайната - бъди първичен.
Интелектуалците от лекарските и учителските среди не могат да се похвалят с това. Във властта са наясно, че те нямат ресурсите на шофьорите, затова и съвсем вяло се отнасят към протестите им (с това са ангажирани главно ресорните министри), а в Народното събрание даже никак не се вълнуват.
Защото, признайте, друго си е бесни шофьори да ти препречат пътя от кулоарите до мерцедеса. Тогава ситуацията е екстрена и се налага да се вземат спешни решения. Сега обаче случаят е друг.
Кой на какъв език говори
Спорещите страни определено имат нужда от медиатор, който да им преведе за какво точно си говорят.
Да вземем лекарите. Те настояват за по-високи заплати, подобряване на материално-техническата база и промяна на статута на "Пирогов". По-високите заплати си ги представят чрез промяна на финансирането на института за спешна помощ по следните начини:
- първо, здравното министерство да финансира всички спешни случаи
- второ, здравната каса да плаща лечението по клиничните пътеки
- трето, по линия на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, тъй като само "Пирогов" поддържал високо специализирани екипи, които са подготвени да действат при бедствено положение и
- четвърто, Министерството на финансите да поеме провежданата в болницата учебна дейност.
Какво им отговаря министър Гайдарски: "Ако лекарите имат търпение, само след година и половина-две заплатите в "Пирогов" няма да бъдат 1400 лв., а 1500 евро."
Някой да разбра как ще бъдат постигнати споменатите 1500 евро? Откъде точно ще дойдат, след като съвсем прясно изготвената здравна стратегия не предвижда нищо оптимистично относно реформирането на сектора.
Вместо това въпросният документ среща неодобрението на финансовото министерство заради липсата на съществени промени в досегашната политика, на конкретни стъпки за реални промени в развитието на здравния модел и на мерки срещу множеството нерегламентирани плащания.
С две думи: шансът министърът и протестиращите да заговорят на един език е нулев. Искате още доказателства? Според министъра на здравеопазването проблема в института "си го правят хората", които работят там, защото той няколко пъти им обяснявал, че болницата има статут на търговско дружество, което министерството не може да финансира.
Шестици на инат
Голямо разминаване се случва и между учителите и управляващите. Надеждата за диференцирано плащане умря набързо, след като учителите бързо осъзнаха, че оценяването им няма да е външно, че критериите са твърде субективни и че в крайна сметка става дума за добавка към заплатата от порядъка на 40-80 лв.
Те обаче щяха да бъдат склонни да изчакат резултатите от експеримента, ако не бяха станали свидетели как заплатите на шофьорите от градския транспорт драстично скочиха от 600 на 1000 лв.
Това преля чашата на търпението им и ги накара да отрекат диференцираното плащане, като настояват за 540 лв., при това веднага. И понеже финансовият министър ясно им каза, че е невъзможно, преминаха към ефективни действия.
Ефективността им обаче е на светлинни години от шофьорската (най-много да пропуснат по един учебен час на ден), затова преподавателите от Френската гимназия в София решиха всичките им ученици да завършат годината с пълно шест.
Това никак не притесни министъра на образованието. На упреците, че правителството е допуснало огромен гаф, като е позволило да се увеличат заплатите на шофьорите в градския транспорт в София, той отговори: "Какво очаквате, да се запаля пред Министерския съвет ли?"
И щедро им предложи по цели 100 лв. отгоре, взети от резервите на министерството. Освен това ги увери, че и през следващата година образованието няма да е приоритет на правителството, тъй като на ред е инфраструктурата.
И тук въобще не става въпрос за факта, че реформата в образованието, която отдавна трябваше вече да е завършила, среща вътрешната съпротива на всички по веригата, срещу което всеки министър е безсилен. С една дума - и тук задънена улица.
Дилемата
За протеста на лекарите и учителите се закачиха служителите от домовете за социални услуги - с едночасово ефективно спиране на работата и исканията за увеличаване с 20 на сто на средната им брутна заплата от 1 юли (сега тя е 259 лв.).
Дали обаче някой въобще ще им обърне внимание, като се има предвид, че домовете за деца без родители и за стари хора са максимално далече от цивилизацията, а в центъра на столицата съвсем няма.
Покрай тях взе да се носи ропот и от университетски преподаватели, миньори, земеделски производители. Така в битката за пари се включват все повече обществени групи, като всички претендират да им бъдат дадени държавни пари и отказват да приемат, че неговото предназначението на бюджета е друго.
Това впрочем е естественият резултат от неблагоразумието на управляващите, проявено спрямо шофьорите. И би трябвало да им е за урок това, че даването на привилегии на една група (особено без поставяне на условия за подобрение на дейността й) вреди на цялото общество.
Боричкането за малкото произведен доход ще продължи да привлича все повече кандидати да го усвоят. Верижната реакция ще доведе управляващите до ситуация, в която ще им се наложи да избират между две решения: или хиперинфлация, както предупреди премиерът, или да направят необходимите реформи, за да спрат безкрайното изливане на пари без насрещен резултат. Е, отлагането на второто явно не носи нищо добро!
