Мечтата му се осъществява на камерната сцена на Младежкия театър "Николай Бинев", театъра, в който от 35 години играе популярният и обичан от няколко поколения зрители актьор.
"Да осъзнаеш илюзията за смисъла на човешкия труд - в това се крие трагичното жило на "Вуйчо Ваньо". В това е дълбокият смисъл на тези "сцени от селския живот", както Чехов ги нарича и в които всичко е прекрасно, любовно, объркано, летят страсти, разминавания, срещи и разочарования, омрази...", казва Мавродиев в навечерието на премиерата, насрочена за 6 октомври, петък в Младежкия - на "Дондуков" 8, при завоя на трамвая.
"Вуйчо Ваньо" ярко потвърждава онова, което театралите в цял свят знаят: както и другите пиеси на Чехов и тази не е комедия, не е и драма, а е от онези трагедии, в които, както е казвал авторът, "хората просто си пият чая, а в същото време разбиват сърцата си".
Трудно е в този класически, христоматиен текст да бъдат потърсени нови акценти, да бъдат намерени непознати начини да се привлече вниманието на публиката.
Както самият вуйчо Ваньо по друг повод казва: "За умните всичко е отдавна познато, а за глупавите не е интересно".
Георги Кадурин като Иван Войницки и Малин Кръстев като д-р Астров са двамата провинциалисти, убедени, че са пропиляли живота си.
Около тях се завърта красив и тъжен разказ за добри хора, които измъчват себе си и се измъчват един друг, и за всекидневната скука, която ги съсипва.
Илия Добрев като неспособният да предизвика и най-малка симпатия самовлюбен професор Серебряков, Станка Калчева като неговата млада, красива, умна и дълбоко нещастна жена, и Лиза Шопова като изгарящата от несподелена любов Соня допълват яркия екип на постановката.
"В представлението бягам от погрешната героизация на образите. Това нещо навремето дойде от съветския театър. Тогава на руснака се приписваха невероятни човешки дълбочини и богатства, които го отличават от целия свят. А героите на Чехов просто са обикновени хора", казва Стефан Мавродиев в интервю за Експрес.БГ
"При Чехов няма задни мисли, няма втори план, допълва той. Историята е построена като монтиран филм. В театъра велики цели и задачи няма, има донякъде суета. Ние сме само проводници на автора, които подаряват на хората добрия спектакъл".
Актьорът-режисьор напомня, че в тази пиеса е и смятаното за знаменито изречение "В човека всичко трябва да бъде прекрасно..."
"Но през годините то е извадено от контекста и звучи като дидактика, като лозунг, отбелязва Мавродиев. А всъщност, става дума за една обикновена пиянска сцена. "Какъв прекрасен човек, какви съвършенства!?". Въпреки, че героят го казва сериозно.
Зрителите ще ме разберат. Първо смятам да ги забавлявам много, след което така да ги разплача, че няма да могат да си тръгнат от театъра.
След това ще им олекне. А и плачът пречиства! Докато гледа, публиката трябва да си спомни за себе си. Зрителят е участник и главен герой на представлението. Това е смисълът на театъра", убеден е Стефан Мавродиев.
