П рез 2007 г. 35% от доходите си българите са харчили за храна, а преди 10 г. този дял беше 60%. В момента в Западна Европа този дял е 20%.
В сравнение с последните години намалява делът на разходите за храна и напитки, който отделят българските домакинства, показва проучване на социологическа агенция "Синовейт".
Увеличава се достъпът до интернет, над 33% от домакинствата вече имат връзка със световната мрежа, съобщи Стоян Михалев от "Синовейт".
Притежателите на лаптопи през първата половина на годината са били 2,8%, а в края на 2007 г. - 3,9%.
Българинът отделя повече и за мобилни телефони и по данните на агенцията 90% от населението у нас разполага с мобилен телефон.
През миналата година българите са отделяли около 1% от доходите си за спестявания. Повече пари се заделят за застраховки, за пътувания и за образование, обясни още социологът.
За потреблението най-голямо значение има рекламата, консултациите на продавачите, промоциите и намаленията, е показало проучването на "Синовейт".
Според Стоян Михалев има тенденция да се подменят старите коли с нови. Българинът традиционно има свое жилище, но тенденцията напоследък е вторият имот да бъде продаван.
Все по-голяма ще става разликата между хората с ниски и тези с високи доходи в България. Причината е, че ниските доходи нарастват много бавно, докато високите имат по-бърз растеж, според проучване на агенция "Ноема".
Според изводите от изследването българското общество е разделено на две основни групи. Първата, която обхваща около 56% от населението, условно наречена "хора извън времето", включва бедните, пенсионерите и хората от селата и в малките градове.
Като сегмент това са потребители, много близки до групата след Втората световна война в Западна Европа. Те са изключително ценово ориентирани, това са хора, които са в състояние да отидат от столичния квартал "Младост" до Женския пазар, за да си купят стока с 10 ст. по-евтино, коментира Дивил Кулев, директор в агенция "Ноема".
Втората група - около 44% от българите, са с "европейска ценностна система". Това са повечето жители на големите градове, младите и образованите хора и тези с престижни професии и по-високи доходи. Тази втора група, макар и засега в малцинство, е определяща и има шанс за развитие, каза Кулев.
Доходите на сравнително богатите хора у нас се увеличават по-бързо от тези на по-бедните, каза Кулев.
Докато през 2006 г. само около едно на сто от домакинствата са имали доходи над 2000 лв., през 2007 г. те са над 3%.
