Светът през 21-ви век е изправен пред редица, застрашаващи нормалното настоящо и бъдещо развитие на човечеството, екологични проблеми. Един от тях е и назряващият въпрос за опазването и устойчивото използване на водите. В момента човечеството използва с една трета повече ресурси, отколкото планетата може да възпроизведе. В резултат на това, според генералният директор на WWF Джеймс Лийп, ни очаква екологична кредитна криза, причинена от подценяването на природните активи, които са в основата на живота и благоденствието.
България също е изправена пред проблема с водните ресурси. Последните са незначителни – около 20,1 млрд. м3. Ако разпределим това количество на глава от населението, то ще се наредим на последно място сред страните от Балканския полуостров и ще попаднем в класацията на петте най-бедни европейски държави. Въпреки тези обезпокоителни данни, българите потребяват ресурси все едно разполагат с 1,3 „планети Земя”. Въпросът е дали пазим и малкото, което притежаваме?
За жалост показателите на замърсеността в нашата страна съвсем не са добри. До момента са регистрирани няколко реки, които периодично се влошават, а именно: Янтра, Русенски Лом, Камчия, Арда, Огоста, Искър, Вит, Тунджа, Марица и др. Покрай повечето от тях има много сметища и зони с опасни отпадъци, които не са рекултивирани и при порой е възможно да бъдат залети и да предизвикат екокатастрофа. Ситуацията с питейната вода също предизвика редица актуални дискусии. В повече от десет области се отчитат отклонения в микробиологичните показатели, цвета, мириса, вкуса, мътността и нитратите.
Положението в България ще продължава да се влошава, ако не предприемем незабавни мерки за предотвратяването на необратими последици. За решаването на подобни жизненоважни въпроси е необходимо старание от страна на всички – от най-малкото стъпало (отделният индивид) до най-високото равнище (правителството).
Всеки човек трябва сам за себе си да приеме лично проблемите за националното богатство и да поеме отговорността за опазването му, защото постъпките на всеки един от нас формират цялостния облик на страната ни. Спомням си как преди няколко лета, разхождайки се близо до воден басейн с един чужденец, станах свидетел как той хвърля опаковка в реката. Ядосах се и го попитах: „Защо?”, а той отвърна, че в България всеки го прави, но ако беше в неговата страна, нямаше да постъпи така. В този момент осъзнах, че до голяма степен е прав и не знаех на кого да се сърдя – на него или на всички.
Случката, която разказах ни показва, че е от изключително важно значение примерът който даваме на хората. Същото важи и за новите поколения. Те се учат благодарение на нас. Като по-голяма сестра се чувствам отговорна да науча брат си на някои основни културни правила. Той и повечето му връстници, обаче, не се вълнуват от книжки, дневници и брошурки, късаещи опазването на околната среда. По-лесно ще е да му го покажа в интернет, отколкото да го накарам да го прочете. Като по-малък, запленен от поредната видео игра, ми зададе въпроса дали в действителност, ако отиде на риболов ще намери съкровища във вътрешността на рибите, така както е в играта. За да му обясня беше по-лесно да му пусна клипче в Youtube, отколкото да се надявам да потърси информация сам за собствено удовлетворение.
Освен отделните индивиди и домакинства, за по-мащабното контролиране на проблеми от екологично естество, трябва да се намеси правителтвото и частния сектор. Едва 34% от българските водоизточници и водохранилища притежават пречиствателни станции. Необходимо е да се построят повече такива съоръжения, да се забранят голите сечи във вододайните зони, да се премахнат нерегламентираните сметища в речните тераси, да се повиши гражданското образование и формиране на знания за икономия на водните ресурси, да се повишат глобите за изхвърляне на отпадъци и много други. Проблем представляват и отпадните води от дейността на частните предприятия. Отново правителството трябва да се намеси с по-чести проверки и налагането на по-големи санкции. Също така за тези фирми, които подкрепят и развиват инициативата за опазването на водите са препоръчителни данъчни облекчения за поущряване и разрастване на кръга на „заинтересованите”.
Същетвуват много начини за устойчивото използване и опазване на водното богатство на България. Най-ефективно решаване на казуса би се получил, ако от най-ниското до най-високото равнище работим заедно, защото работата на единиците и контрола, налаган от страна на държавата, формират цялостния облик на страната ни и водят до положителни резултати.
