Водата - тя е в реките, езерата и кладенците, моретата и океаните, в почвата. Превръща се ту в капчица роса, ту в скреж или слана, съдържа се във всеки жив организъм. Тя е навсякъде.
Защо ли са я назовали с обикновената дума вода? Не е ли тя просто живот? Живителна глътка течност, капки върху устни на красива девойка, утринна роса на цвете в полето.
Помните ли приказката за златното момиче? Там жълтата река дава онези положителни качества, олицетворение на доброта и осигуряващи благоденствие, а черната вода донася беди... Водата има много аспекти. Тя може да бъде добър приятел, когато човекът е овладял нейната стихия, и погубваща сила- в случаи на наводнения, връхлитащи урагани, тайфуни, екологични катаклизми във водната среда.
В много стихове и песни са възпяти красивите български реки- Янтра, Марица, Чая, Огоста, Дунав, Струма, Тунджа. А Черно море понякога е една бушуваща сила, и друг път е тихо, светло, създаващо усещане за спокойствие и романтика. Кладенците пък са закътаните кътчета, където вечер се срещат младите хора, за да си дадат клетва за вярност, китка за обич, а чистата като кристал кладенчива вода става свидетел на святи чувства и бди над нежна обич. От нас зависи тази красота и възвишеност да не останат само редове от произведения на известните ни предшественици. Защото днес ни тревожи драстичното намаляване на количеството чиста питейна вода, нейното неравномерно разпределение, нарушаването на естествените местообитания на водната флора и най-вече фауна, нефтените разливи, изхвърлянето на радиоактивни отпадъци в морските и океански води, проблеми , изискващи общи отговорности…
Сенсибилитетът на младите хора, нашата сетивност към проблемите на природната среда и устойчивото развитие, желанието ни да живеем действително адекватно и активно, да усещаме пъстрата палитра на живота- ето това е гаранцията с общи усилия да съхраним природата, да генерираме идеи, да утвърдим нови ценности. И ако срещнем трудности в реализирането на нашите замисли, можем да си помогнем с една мисъл:” Това, което не си загубил, е у теб, нали?”
Водата е най-скъпоценният ресурс. Днес и количеството, и качеството й са проблем, засягащ голяма част от човечеството и е с изключителна важност за такива основни човешки потребности като прехраната и здравеопазването. Липсата на сътрудничество между тези, които притежават ресурсите, намалява жизнения стандарт, причинява опустошителни екологични проблеми и дори води често до конфликти. Затова е необходимо да осъзнаем опасностите от промени в климата и да насочим повече ресурси за решаващо търсене на алтернативи.
С големия прираст на световното население около 40 % от хората през 2015 година ще живеят в страни с недостиг на вода. По- честите и интензивни засушавания, наводнения и бури ще опустошават реколтата, ще нарушават обитаемостта на някои райони, ще засилват принудителното разселване на много хора и ще подложат на тежки изпитания народи и международни организации.
В такъв момент институциите, управляващи водните ресурси, трябва да съумеят да балансират конкуриращите се интереси и да управляват водния недостиг, често резултат от предишно лошо управление. Страните ще се нуждаят от силни политики за регулиране на водното потребление. Една от наложителните мерки е да се разпределят справедливо разходите и ползите. Сега приходите от големите инфраструктурни проекти като язовири или напоителни системи обикновено облагодетелстват малък елит, като оставят местните общности сами да се справят с екологичните и социалните последици.
Зелените технологии са нашият шанс за глобална промяна на начина, по който се отнасяме към природата и за споделена отговорност за нашите действия, нека изградим общо съгласие по повод предизвикателствата на нашето съвремие. Имаме този уникален шанс наблюдаваните процеси на осъзнаване важността на екологията да доведат до възстановяване на естественото природно развитие.
Изправени сме пред поредното предизвикателство в историята на човечеството, пред проблем, засягащ всеки отделен човек, начинът му на живот и начинът му на мислене. Колко вода използваме? Как съхраняваме водното разнообразие? Какво можем да направим за опазване на околната среда? Мислим ли изобщо по тези въпроси?
Като начало можем да започнем с малки стъпки- кранчето на чешмата, целесъобразно използване на водоизточниците, опазване от замърсители на питейната вода, грижа за местообитанието на водните птици. Видно е - резултатите не зависят само от решенията на политиците и огромните инвестиции на индустрията. Важен е и индивидуалният принос, както и нашата информираност. Малките промени могат да имат голямо значение. Дали не е от значение и възпитаването на осъзнато отношение към природната среда още от най-малка възраст? Необходима е ,,зелена програма” на децата още от детската градина и началното училище - ,,зелени игри”, ,,зелено училище”. Днес младите хора участват в редица прояви – засаждане на дръвчета, разделно събиране на отпадъци, символично изключване на осветлението, така изразяват подкрепата си за по-сериозни действия срещу промените в климата. Зелените технологии могат да бъдат навсякъде, стига ние да им позволим ...
Водата, която тече, която се мени, става мощен символ на промяната. Промяна в нашето мислене, в нашия мотив да продължим напред, използвайки разумно всичко онова, каето ни е дала Природата. И да не забравяме, че не сме по- велики от нея.
И както капките вода със своята сила рушат бавно и постепенно, но непоколебимо земната скала, така и ние, младите хора, трябва да разрушим обвивката на безразличие и лицемерие, която ни кара да вървим по течението и да осигурим за нас и за поколенията след нас един по- добър живот в един по- устойчив свят. Тук и сега. На нашата Земя.
