Д алеч от безразличието на старата Европа, Румъния и България с облекчение и надежда се присъединиха към ЕС на 1 януари, коментира в рубриката си "Анализи" френският в. "Фигаро".
Защото за тези две страни процесът на интеграция беше истинска борба, много по-голяма, отколкото за бившите комунистически страни от Централна Европа, приети през 2004 г.
София и Букурещ преживяха истински кошмар: че са забравени в "сивата зона" между Изтока и Запада, подобно на съседите си в Украйна и Молдова.
Кандидатурите на Румъния и България бяха утвърдени едва през 1999 г. от Европейския съвет в Хелзинки. От година на година, докато "умората" от разширяването завладяваше общественото мнение на Запад, двете страни полагаха все по-големи усилия, за да постигнат целта си.
България и Румъния изминаха много дълъг път. Румъния изнемогваше под бремето на най-мракобесната диктатура в Източна Европа.
България дълго бе наричана "шестнайсетата съветска република" заради половинвековната си непоколебима вярност към руския "голям брат", от когото продължава да е зависима за енергийните доставки (София внася от Русия 99% от природния газ).
И двете страни продължават да носят белезите на това минало. В Румъния наследството на сталинската система остана непокътнато до 1989 г. и поради липса на политическа воля реформите значително се забавиха.
Преходът бе придружен с ендемична корупция. В България към нея се прибави рекордна престъпност (123 убийства или опити за убийства в периода 2000-2005 г. по официални данни).
"Културните" последици на комунизма в тези две страни също са по-трайни, отколкото в Централна Европа. Една от тях е фактът, че управляващите елити нямат никакво желание да признаят цялата истина за компромисите, които са правили в миналото.
За разлика от Полша, Унгария и Чехия, Румъния и България нямаха нито организирана опозиция, нито "просветена" и реформаторска фракция в комунистическата партия.
Същите тези елити заграбиха икономическата и политическата власт след 1989 г. Те и сега са непокътнати.
Призна го дори румънският президент Траян Бъсеску, оплаквайки се с чувство за хумор, преди да бъде избран през декември 2004 г., че 14 години след "революцията" румънците са принудени да направят избор между двама бивши комунисти.
Влизането на тези две страни в европейския клуб повдига тревожни въпроси, тъй като те са най-бедните в ЕС, с брутен вътрешен продукт (БВП), равняващ се едва на 1/3 от средния за съюза.
В най-добрия случай, ако силният икономически прираст се запази, на двете страни ще са нужни двайсетина години, за да догонят жизнения стандарт на западните си партньори.
Около 2 млн. румънци и 750 хил. българи вече поеха на Запад. За да предотвратят нова имиграционна вълна, редица членове на ЕС наложиха ограничения.
Тези двама "бедни роднини" въпреки това са значителен икономически потенциал за ЕС, както и пазар с близо 30 млн. граждани, зажаднели за потребление след десетилетия организиран дефицит.
Бумът на вътрешното търсене днес е главният стимул за растежа, който възлиза на около 6% за България и на 7,5% за Румъния. След като дълго време избягваха тези две страни, чуждестранните инвеститори сега се надпреварват да влагат парите си в тях.
Преките чужди инвестиции се равняват на около 8% от БВП на двете страни.
Присъединяването на Румъния и България освен това дава ново стратегическо измерение на ЕС, който вече се простира до Черно море - с други думи близо до зона на голяма нестабилност, през която преминават около половината енергийни доставки за съюза.
Европейската интеграция бе главният двигател на напредъка, постигнат от Букурещ и София. Двете страни успяха да избягнат предпазната клауза, с която Брюксел заплашваше да забави присъединяването им, но следващите години съвсем няма да текат като дълга и спокойна река.
Европейската комисия, която ще "засипе" България и Румъния с манна от 35 млрд. евро, не премълчава тревогите си за трайността и необратимостта на извършващите се реформи.
Тъй като се опасява, че двете новоприети страни могат да се откажат от усилията си, комисията ще продължи стриктно да ги наблюдава през следващите месеци и години.
Букурещ и София ще бъдат санкционирани, ако не изпълняват ангажиментите си.
Тъй като не отговарят на изискванията за сигурност, българските авиокомпании ще бъдат смятани за фирми от трети страни. Кланиците и мандрите, които не отговарят на санитарните норми, няма да могат да изнасят продуктите си в ЕС.
Кранчето на земеделските и регионалните субсидии също ще бъде спряно, ако разплащателните агенции бъдат заподозрени в отклоняване на пари.
За да изковат европейската си съдба, Румъния и България и занапред ще имат нужда от ЕС. Седемнайсет години след рухването на комунизма те все още са политически крехки.
Социалната цена на реформите, бедността, трудното възприемане на демократичните ценности откриват широк път пред националпопулизма.
В Румъния има опасност управляващата коалиция да се разпадне в следващите месеци. В България президентските избори през октомври потвърдиха надигането на ултранационалистите от партията "Атака".
