"Българите са горди, че богът на виното Дионисий е с тракийски корени. Вероятно обаче по-подходящата митологична емблема на днешното винопроизводство в страната би била Икар", пише Андрю Джефърд във в. "Файнаншъл таймс".
Бутилки "Мавруд", "Мелник" и "Мискет" развеселяваха масите на руски и полски другари през последните години на комунизма в Европа, а износът на "Каберне Совиньон" на Запад осигуряваше на България приходи в твърда валута, припомня авторът.
"Страната бе шестият по големина износител на вино в света в средата на 60-те години и позициите й продължиха да укрепват. През 1996 г. България изнасяше почти 30 млн. литра вино за Великобритания.
Миналата година количеството спадна до под 3 млн. литра", отбелязва Джефърд, автор на книга за френските вина, и се пита:
"Какво подряза крилата на България изведнъж? Един от факторите е сразяващата конкуренция на Калифорния и южното полукълбо.
Другият е фаталната протоколна реституция на земеделска земя. Значителни количества вино все още се изнасят за Русия (70 млн. литра) и Полша (25 млн. литра), но качеството е ужасно и не всеки би искал да го пие, след като може да си позволи нещо по-добро."
Надеждата все пак пуска корени в българските лозя, посочва обаче авторът на материала, който е посетил добре поддържани лозови масиви в района на Пазарджик.
Според него България може да бъде от такова ключово значение за производството на вино в Европа, каквото има Чили в южното полукълбо. За това обаче са необходими милиони евро за инвестиции и преговори за земя, заключава финансовият всекидневник в рубриката си "Храни и вино".
