В се повече роботи навлизат в ежедневието ни. При това те съвсем не са толкова ужасяващи, както ги представят във фантастичните филми.
През юни ЕК обяви намерението си да удвои инвестициите за изследванията в областта на роботиката, а само преди няколко дни Париж събра най-големите имена и постижения в тази област в рамките на изложението "Европейски град на науките".
Равносметката е, че днешните учени работят върху социалните роботи - такива роботи, които са способни да разпознават и да предават емоционални състояния.
Хуманоидните роботи и киборги обаче не са всичко, тъй като друг тип роботи, които шокират много по-малко нашето съзнание, навлизат трайно в ежедневието ни.
"Интересното днес е, че се отделяме от представата за робота, познат ни от фантастиката. Там имаше хуманоиди, роботи във формата на кучета и т.н.
Сега, вместо да се питаме дали роботите от научната фантастика не могат да се превърнат в предмети от ежедневието ни, по-добре е да се замислим дали предметите от ежедневието ни не могат да станат роботи. Това представлява един действително нов етап", обяснява Фредерик Каплен, ръководител на изследванията в Политехническото училище в Лозана.
Сред първите роботизирани вещи не може да не споменем автомобилите.
Т. нар. "сайбъркар" - напълно автоматизирано превозно средство, има вече десет години зад гърба си. Той се използва успешно в Ротердам и на лондонското летище "Хийтроу", където през 2010 г. се предвижда да има 300 бройки от него.
Все още е прекалено рано да се съчетават роботизирани коли с такива, управлявани от човек, категоричен е Мишел Паран, ръководител на екип от изследователи в областта на интелигентния транспорт.
"Ако има само автоматизирани коли, всичко е наред. Такъв е случаят с автоматичните мотриси в метрото. Когато обаче смесим автоматиката с хората става опасно, тъй като човешките същества често правят глупости. Така че предпочитаме да пускаме в движение тези сайбърркари в зони, където няма автомобили, управлявани от хора, или ако има, те са съвсем малко", казва Паран.
Човекът от ХХІ в. живее вече заобиколен от малки или големи роботи. Той се е научил вече да им доверява и най-добрият пример за тези отношения между човек и машина е приложението на роботите в медицината.
Все по-често човешките същества поверяват тялото си в ръцете, или по-скоро в щипките, на роботи. Една от водещите европейски страни в тази област е Португалия.
Учените от Университета в Порто са разработили например робот, който позволява на лекаря да преглежда пациента без да стои до него. Роботът може самостоятелно да се придвижи до всяко едно болнично легло благодарение на специална програма.
След това той включва вградената си система за видеоконферентна връзка и лекуващият лекар може да започне прегледа от разстояние, разговаряйки директно с пациента.
В момента учените усъвършенстват способностите на робота да се придвижва и се надяват до 2-3 години той да може да носи рецепти и да изготвя диагнози.
В процес на финална разработка е и робот-хирург, който ще може да оперира без присъствието на лекар и на много конкурентни цени в сравнение с най-известния робот-хирург в света - американския Да Винчи.
Благодарение на робот хирург у нас хирургическите грешки вече са изключени.
Роботът хирург с четири механични ръце работи в ендоскопския център на плевенската университетска болница. Американският механичен хирург от системата "Да Винчи" струва 1,8 млн. евро, а закупуване му стана с помощта на френското правителство.
Две години по-рано университетската болница стъпка по стъпка бе преоборудвана и екипът подготвен за работа с робота. Специалистите от Плевен преминаха специални курсове и защитиха сертификат в Страсбург, за да могат да осъществяват операции благодарение на дистанционната хирургия.
С робота операциите се правят много по-леко от обикновените. С него може да се осъществи и т.нар. лапароскопска (безкръвна) хирургия. За разлика от останалите най-добри хирурзи, механичният е изключително прецизен.
Той има 36 плоскости на движение във вътрешността на тялото на пациента, докато хирургът с ръцете си има много по-малко, колкото и да е добър, отбелязва д-р Герасим Иванов.
Все пак, казва той, трудно е да се каже колко е по-добра операцията, направена от робот, но дори предимството, че има минимална загуба на кръв, е достатъчно.
В действителност роботът и в този случай подпомага дейността на човека, който оперира. Истинската работа по време на операцията се извършва от самия хирург.
С Да Винчи операцията протича по-бързо. Роботът ограничава грешките, стопира инструментите, ако има отклонение. Инциденти са изключени. Хирургът, който оперира, настанен в специална конзола, не използва ръкавици и по-скоро отстрани прилича на компютърен геймър.
Първият хирург, който оперира с робота, е ректорът на Медицинския университет в Плевен. С помощта на робота се извършва телехирургия. Пациентите у нас могат да бъдат оперирани от френски или немски професори, които се намират всеки в своята клиника.
Проблем остава стойността на операцията за българските пациенти. Консумативите и инструментите са много скъпи и пациентите в другите четири европейски страни, където има такъв робот, плащат около 4000 евро.
За момента операциите в България не се заплащат, докато екипът натрупа опит, а и докато инструментите не са се изхабили. Всеки един от "изкуствените" хирурзи има своята тясна специализация.
Българският е гинеколог, а най-много от роботите от системата "Да Винчи", са специализирани в областта на кардиохирургията.
