В рамките на дискусията, организирана в началото на годината от Съюза на учените в България (СУБ), чл.-кор. Стефан Воденичаров от Института по металознание при БАН представи темата "Човешкият потенциал в областта на техническите науки у нас".
От неговата презентация, която можете да си изтеглите от Democrit.com, ще разберете:
* С колко са намалели учените в техническите науки в периода 1985-2001 г. в България и в БАН,
* Възрастово разпределение на тези, които са останали,
* Подробното им разпределение по специалности и сектори,
* Нерадостна статистика за брутните разходи за изследвания в страните от ЕС, някои наши съседи и у нас,
* Брой научни публикации в техническите науки,
* Брой на издадените патенти за изобретения по години и направления,
* Изводи и предложения за спешни мерки,
Ето и материала на автора, поместен в сп. "Наука", издание на СУБ:
Мнението на световната техническа общност е, че българските учени в областта на техническите науки са достойни партньори. Това международно признание е подкрепено и с реализациите на много наши талантливи сънародници по света.
Преминаването на нашето общество през периода на т.нар. "преход" доведе до рязка промяна на статуса и качеството на техническия научен потенциал в България.
В периода от 1989 до 2003 г. броят на учените в техническите науки е намалял с над 60%. Това е драстично намаление и сравнено с учените в останалите области е най-голямо.
В подобна закономерност с около 40 % е намалял броят на тези учени в БАН. Това се обяснява с проведената в академията вътрешно преструктуриране.
Средната възраст на учените по данни за 2003 г. нараства и сега около 60% са над 50 години.
Променено е и структурното разпределение между отделните видове специалности в техническите науки, като в частния сектор преобладават химическите технологии, автоматиката и комуникациите.
В държавния сектор и висшето образование е запазено по-голямо разнообразие на специалностите.
Броят на защитените дисертации е намалял от 170 на 95, като в последните години се забелязва едно стабилно поддържане на нивото им.
Разходите за научни изследвания и развитие са намалели рязко от 1996 г. и продължават до сега да са на много ниско ниво, сравнено не само със страните членки на ЕС, но и с нашите съседи.
Броят на научните публикации в нас и чужбина през последните години се задържа на устойчиво ниво.
Прегледът на тези статистически данни показва, че техническите науки най-много са пострадали от настъпилите икономически промени.
Като резултат от практическото ликвидиране на ведомствените институти, страната не разполага със сериозен научен потенциал в областите на
електрониката,
компютърните технологии,
отбранителната промишленост,
приборостроенето,
каростроенето,
хидравликата,
химическото машиностроене,
механични технологии и др.
Това е меко казано тревожно.
Получават се огромни празнини, някои от които не могат вече да бъдат запълнени. Напр. никой вече няма да допусне обучение в големи размери на български специалисти в областта на отбранителната промишленост.
Ние повече няма да имаме млади специалисти по балистика, взривни материали, радиолокация, ракетни двигатели, специална електроника и оптика и много други.
Това на фона на сериозното застаряване на учените в техническите науки довежда до "загубата на памет" в много научни направления.
Със съжаление трябва да се отбележи, че качеството на голяма част от дипломираните вишисти в областта на техническите науки не е добро.
В редица технически учебни заведения обучението не е съобразено с нивото на съвременните познания и изисквания. Остава силно раздробената научна специализация на отделните катедри, останала от времето, когато на страната трябваха тясно специализирани специалисти.
Азбучна истина е, че научните изследвания в техническите науки трябва да осигурят ефективността и конкурентоспособността на българското стопанство и да гарантират устойчивото му развитие.
Всички държавни структури, които са отговорни за икономическия просперитет на страната, трябва много сериозно да почувстват остротата на този проблем.
Какво трябва да се направи в близко време?
- Трябва да се определят националните приоритети, свързани с техническите науки.
- Решително трябва да се промени системата на обучение на младите специалисти в техническите науки.
- В университетите с нормативни актове трябва да се въведе, че преподавателските места са ДЛЪЖНОСТИ, а не само степени в кариерата на преподавателите. Това ще даде възможност да се дефинират изискванията към всяка длъжност - педагогически, научни и обществени.
- Необходимо е създаването на Национална политехника за елитарно техническо образование, където трябва да се приемат годишно не повече от 200-250 студенти. В нея трябва да има засилено практическо обучение, ориентирано към непрекъснато променящите се пазарни условия.
- Трябва да се осигури финансова подкрепа на желаещите да получат образование в политехниката. Държавата да осигури дългосрочни заеми за тях с гратисен период за погасяването, които да са обвързани с условието за продължителна работа в България. Те трябва да осигуряват приличен жизнен стандарт през време на обучението и в първите години след успешно завършване на образованието.
- Да се разработи нормативна база за създаване на динамични научноизследователски звена на базата на съществуващите с цел комерсиализиране на нови технологични решения.
- Да се реши законовата и нормативната база за създаване на високотехнологични паркове.
- Да се създаде благоприятна нормативна база за съвместна изследователска, образователна и производствена дейност между техническите университети и БАН.
