В отворено писмо Управителният съвет наСъюза на българските филмови дейци се обърна към всички граждани, прокурори, медии и институции в страната, за да изрази стъписване от случващото се в нашето общество.
"Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът "Баклава" носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана?
Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана - не? - питат авторите на писмото.
За тях е очевидно, че
процесът на културна деградация в България е стигнал най-долна граница,
при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си.
"Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас?" - питат българските кинематографисти.
И продължават в своето открито писмо: "Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни ? такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори?
Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението.
Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват?
Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно - медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право.
Въпросът е обаче за
меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия,
но постигащи я с различни средства - да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум.
Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния "секс текст" и "секс подтекст", и това се приема за нормално?
Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21-и век - киното?
Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът "Баклава" щеше да бъде само плод на болно съзнание - и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност."
Филмовите дейци категорично заявяват, че
"Баклава" не е порнографски филм.
Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди.
Въздействието му е върху съзнанието ни. Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви, се казва в отвореното писмо.
Наред с това се посочва че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино и го прави доста незряло "на всяка цена" - без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза.
Но това, пишат авторите, предполага професионална, а не друга оценка.
