По ирония на съдбата обаче в някои части на света, известни досега предимно с дрязги и конфликти, монархията дори набира популярност, коментира "Ей Би Си нюз". Според експерти монарсите могат да изиграят ролята на обединяваща сила, която да представлява цялата нация, и да предпазят държавите си от надпреварата за власт, характерна в републиките. Българският цар Симеон Втори изгуби трона си пред 1946 г., но се завърна на власт миналата година, след като боготворящата го общественост го избра за министър-председател, припомня "Ей Би Си нюз". След годините на сепаратизъм и насилие, завършили с падането от власт на Слободан Малишевич, Югославия също прояви интерес към кралското семейство в изгнание. А само преди броени месеци кралят на Афганистан Захир Шах, беше спряган многократно за лидер на временното правителство след падането на талибаните. Смята се, че тази година той най-сетне ще се завърне в родината си.
Според изследване на "Иконъмист" едва 1/5 от британците биха подкрепили премахване на кралската институция. Челия Сандис, внучка на Чърчил и авторка на книга за него, обяснява, че за британците монархията е това, което е за американците националния фраг. Майкъл Коул, дългогодишен кореспондент на Би Би Си от Бъкингамския дворец, обаче е убеден, че в момента сме свидетели на последните дни на кралския двор. Премиерът Тони Блеър управлява страната в президентски стил, а и за младите хора сантиментът към монархическата институция не е така силен - те по-скоро биха били граждани, отколкото поданици, смята журналистът, който обвинява кралицата в липса на въображение. Останалите европейски монархии в същото време са често раздирани от скандали - в Холандия принцът се ожени за дъщерята на бивш министър от аржентинската хунта.В Норвегия бъдещият крал взе самотна майка, родила дете от пристрастен наркоман, а испанският принц Фелипе доскоро поддържаше връзка с норвежка топмоделка, рекламираща бельо.
