- Г-н Георгиев, кое според Вас, е правилното определение за словото на президента Георги Първанов, което той произнесе след клетвата му пред парламента в петък - "програмно" или "стратегическо"?
- И двете определения са подходящи. Словото е стратегическо, защото в него се откриват белези, показващи растящия интерес на държавния глава към бъдещето на България в новите условия.
От друга страна, беше очевидно, че неговото слово е програмно. Почти всичко, което се съдържа в него има характер на ангажимент, според който Първанов ще бъде оценяван в края на втория му мандат.
Изявлението му бе с достатъчно разгърната тематика, каквато може да се появи само в един втори мандат на който и да е президент.
- Кои ще бъдат коренните разлики в работата на държавния ни глава през следващите пет години?
- Няма да има коренни различия. Просто, Първанов наистина е един от най-прогнозируемите политици. Той винаги е държал всяка негова крачка да е резултат на предишната.
В този смисъл е изключение сред българските политици и държавници. Проблемите през втория му мандат ще са няколко.
От една страна той ще има много повече ангажименти, свързани със стратегическото бъдеще на България. Става дума за инициативи, които ще минават хоризонта на сегашния му мандат.
Навярно той ще бъде по-критичен и самокритичен. Това ще е така както по отношение на този кабинет, така и към другите правителства, с които ще му се наложи да работи.
Очаквам президентът да бъде по-остър към всички фактори в обществения живот - парламент, институции, както и към инициативите на гражданското общество. Не бива обаче да очакваме от него тонът му да стане самоцелен, менторски. Това не би подхождало на неговия стил.
- Беляза ли това слово нов етап в еманципацията на Георги Първанов от правителството на тройната коалиция? Имам предвид най-вече забележката, свързана с недостатъчно публичния механизъм на взимане на решения в тристранния формат.
- Аз не мисля, че Първанов е бил нееманципиран от това правителство. Неговата критична бележка трябва да бъде интерпретирана по друг начин. Не допускам, че държавният глава ще търси самоцелно дистанциране от министрите и кабинета. Дори ако те не са особено успешни в действията си.
Струва ми се, че една от основните цели - и институционални и лични на президента през втория му мандат, ще бъде да помага на правителството да завърши мандата си също така успешно, както и той.
Първанов така или иначе е свързан с генезиса на тази коалиционна формула. Така че, критиката ще бъде по-скоро добронамерена и доброжелателна. Въпросът е дали ще бъде разбрана.
- Вие как мислите?
- Тази конкретна критика, която той отправи, не е лишена от смисъл. Съветът на тристранната коалиция има и полезни функции, но не може да се отрече, че в крайна сметка подменя публичните способи с недостатъчно публични. А това буди подозрения у хората.
- Беше ли добър ход това, че в своето слово Първанов използва много от тезите на опозицията, включително и конкретните критики, отправени към него по време на кандидат- президентската кампания?
- Мисля, че става въпрос за публично демонстрирана самокритичност, което е добре за него. Това не е познато явление у нас. Това му дава и алиби да бъде достатъчно остър в други посоки.
Това е територията на свободата, която той си извоюва. Тя непременно включва възможността да е критичен тогава, когато има нужда. Лично аз не очаквам да произтече никаква драма от неговите думи.
По-скоро допускам, че ще има някои промени в стила на работа, съгласуване и взимане на решения в тристранната коалиция. Първанов не изказва само свои мнения, които се споделят и от опозицията. Това са тези, които защитават още среди и в БСП, и в НДСВ.
- Каква промяна в тристранния формат да очакваме след забележката на президента за "недостатъчната прозрачност" в работата на коалицията?
Ще има развитие към публичност. На първо време ми се струва, че е почти сигурно, че в по-деликатни моменти в диалога между Сакскобургготски, Доган и Станишев, ще влезе и Първанов.
- Очаквате президентът да се включи в тристранния формат?
Очаквам най-малкото да бъде включен като активна страна в консултациите. Но това, естествено, няма да е достатъчно.
- Кои са основните външно- политически предизвикателства пред държавния глава?
Той посочи някои от тях в словото си. В бъдеще няма да бъде лесно да се търси еднакво полезно за страната ни партньорство и с Русия, и със САЩ.
Но основните тежести в тази посока ще се струпат върху изпълнителната власт. Мисля, че в момента, най-голямата лична драма в тази посока, е свързана с негативното развитие в отношенията ни с Македония.
Може би ще имаме проблеми и със Сърбия. Всички очакваме да видим какво ще се случи на изборите там. Знаем, че самият Първанов е силно ангажиран с тази проблематика.
- В словото си президентът говори за нуждата от предоставяне на възможност да определя и насрочва референдуми. Очаквате ли той да постави други искания за увеличаване на президентските правомощия?
Не мисля, че тази тема ще бъде предмет на обсъждане през следващите пет години. Ако прочетем внимателно словото, ще видим, че там е разработена програма за по-голямо влияние, без да се предполага промяна в конституционните правомощия.
Всъщност словото му беше стратегия за по-голямо участие в обществения дебат в рамките на сегашните законови възможности.
