Ч удя се дали Кондолиза Райс си дава сметка, че се превръща в персонаж, будещ искрено и дълбоко съжаление? Наистина, задачите на сегашната обиколка на държавния секретар на САЩ в Близкия изток надхвърлят възможностите на всяка супержена от екрана, да не говорим за една крехка дама, склонна към вечерни занимания с музика.
За седем дни Райс разговаря с близкоизточни лидери с намерението да ги убеди поне в три неща. А именно, че новата стратегия на Джордж Буш за Ирак е жизнеспособна.
Че самият Буш заедно с новата си стратегия не е поставен в изолация нито в САЩ, нито сред най-близките си партньори в Европа. И накрая, че Ирак не е американският Виетнам.
За да повярваш, трябва да си податлив на внушение
колкото невръстно дете и лесно да забравяш като старец на преклонна възраст. Защото в своя план, тържествено представен миналата сряда, президентът на САЩ не предложи на Ирак никакви идеи, които вече да не са показали органичното си безсилие при сблъсъка с иракската реалност.
Всъщност Буш заяви, че желае да осъществи поговорката "клин клин избива". Тоест да потисне местното насилие с насилие от страна на американските войски, подкрепени за целта с допълнителни военни части.
Как обаче 21 500 пехотинци, от които 17 500 се предвиждат само за Багдад, ще могат да спрат развилнелия се див тероризъм, слят с кланетата между общностите, щом 140-хилядната американска армия не успя да го стори за четири години?
Обясненията на президента на САЩ будят учудване
Според американския президент причина е недостигът на жива сила (явно са липсвали точно 21 500 души), която да попречи на бунтовниците да се завърнат след прочистването в покрайнините на Багдад.
Операциите за прочистване всъщност били донякъде едностранчиви, оправдава се президентът. Американските войски били пускани само в райони, контролирани от сунитските бунтовници, и принуждавани да подминават зоните, където царствала шиитската "Армия на Махди".
Сега нещата щели да бъдат съвсем различни. Единен юмрук от три сили - американска пехота, иракска армия и иракска полиция, щял да удари всички нелегални въоръжени групировки в Багдад независимо от религиозната им принадлежност.
Откъде тази увереност?
Ако Райс бе включила Багдад в своята обиколка, щеше да се усъмни дали са реални подобни надежди - стига да размени две думи с някой минувач.
Щяха да й обърнат внимание, че съставът на последното правителство в Ирак, колкото и да изглежда зависимо от САЩ, изобщо не е променен.
В кабинета все още доминира шиитското мнозинство, а правителствените фракции все тъй закрилят съответните военизирани групировки.
В понеделник на разсъмване тези сили наредиха да бъдат обесени още двама съратници на Саддам Хюсеин - неговият полубрат Барзан ат Тикрити, бивш шеф на военното разузнаване, и бившият председател на революционния съд Ауад Хамед ал Бандар.
Новата екзекуция бе осъществена въпреки апела на иракския президент Джалал Талабани да бъде отложена за по-спокойни времена. И за пореден път
демонстрира влиянието на управляващата групировка
Как тогава управниците шиити ще допуснат сега едноверците им да бъдат разгромени, само защото бранят интересите на общността с коли бомби, а не в иракския парламент? Кондолиза Райс едва ли разполага с отговор на въпроса.
Така погледнато, новата американска стратегия в Ирак обещава не повече шансове за победа на САЩ, а само повече насилие и повече кръв.
Сегашната мисия на държавния секретар на САЩ е невъзможна и защото тя, също като шефа си в Белия дом, вижда Близкия изток само в черно и бяло.
За тях там има единствено приятели, с които може да се разговаря, и врагове, с които не си струва да говорят изобщо. Последните е по-добре да бъдат сплашени, дори ударени, и то силно.
Днес е трудно да се изключат подозренията, че САЩ съзнателно водят информационна подготовка за военна разправа с Иран, а може би и със Сирия.
Представяйки новата си иракска стратегия, Буш не само пренебрегна препоръките на комисията Бейкър-Хамилтън за включване на тези двама твърде важни играчи в дипломатическия процес около Ирак - той дори
стовари върху Техеран и Дамаск цял порой от искания и заплахи
По-късно заплашителната интонация бе подета от вицепрезидента Дик Чейни, от съветника на президента по националната сигурност Стивън Хадли и от самата Кондолиза Райс.
Любопитно е, че между другото Джордж Буш обвини Иран в "предоставяне на материална помощ за атаки срещу американски войски". Явно става дума за прехвърляне на оръжие.
Иронията тук е, че САЩ понякога прибягват към доста сходни методи, за да прокарат интересите си в жаравата на Близкия изток.
Според източници на РИА "Новости" през последните месеци Вашингтон разреши оръжейните доставки за палестинските бойни отряди, лоялни към умерения лидер на Палестинската автономна власт Махмуд Абас, за да засилят позициите му в противопоставянето с "Хамас".
Но каквото е позволено на държавата - крепост на демокрацията, естествено е недопустимо за една страна от "оста на злото".
Абас впрочем не сметна за възможно да размени своите принципи за оръжие. На срещата си с Кондълиза Райс в неделя той фактически постави под съмнение опитите й да реанимира "пътната карта" - мирния план за Близкия изток, чиято основна идея е постепенното преминаване към палестинска държавност.
"Потвърдихме пред г-жа Райс, че не приемаме никакви временни и преходни решения, включително държава с временни граници. Този вариант според нас не е реалистичен", заяви палестинският лидер.
Междувременно словесните заплахи на САЩ към Иран започнаха да добиват плът
На 11 януари американски спецсили организираха погром над иранското консулство в град Ербил в Северен Ирак, като задържаха шестима негови служители.
Последните още не бяха сварили да получат статут на неприкосновеност след възстановяването на иранско-иракските дипломатически връзки през септември 2004 г. А пък и надали щеше да им помогне.
Сега единствено САЩ са упълномощени да осведомят света дали са открили там невинни офисни компютри или преносими гранатомети, както са с фабричната смазка.
Неизбежен е въпросът дали не се репетира някаква военна акция на САЩ на иранска територия. При всяко положение щом носи в портфейла си такъв товар от антииранска агресивност, който изцяло изключва участието на основни играчи като Иран и Сирия в иракското уреждане, Кондолиза Райс предварително обрича на безплодие днешната си мисия в Близкия изток.
Може би замисълът на мисията предвижда тъкмо това - не дипломация, а имитация на дипломация.
