Регионалните езици

В ъзможно ли е в обединена Европа да продължат да се използват регионалните езици и диалекти? Все повече хора се опитват да дадат отговор на този въпрос.

Пикардийският език, който много хора смятаха за мъртъв, се оказва все така жив.

Според последните изследвания, потенциално говорещите този регионален език са

6 млн, като се простират на площ голяма колкото Белгия

Всъщност става дума областта, заключена между Франция и Белгия. Да говориш пикардийски представлява въпрос на чест, споделя писателят Пиер Деланоа:

"Властите ни задължаваха да говорим френски език и ни забраняваха да говорим нашия език. Все едно да забраниш днес на децата да произнасят думите на обратно или да си пишат есемеси. По онова време така се противопоставяхме на властта."

През последните години се наблюдава воля за възраждане на пикардийския език. За това свидетелства и фактът, че преведените на този регионален език комикси, като Астерикс и Тинтин, са счупили на два пъти рекорди по продажба.

Много известни творци се обявяват в защита на пикардийския език, а три общини от областта дори са поставили двуезични надписи с имената си на входовете и изходите на селищата.

В Италия не е необходимо да се бориш за езика си, тъй като регионалните езици са живи и продължават да се използват.

Може би защото страната е била обединена доста късно, едва през XIX в., Италия предлага много разнообразен лингвистичен пейзаж.

Всяка област и почти всеки град

пази до днес своята езикова идентичност,

независимо дали става дума за районите край френската или австрийската граница, независимо дали става дума за Южна или Северна Италия.

Такъв е случаят с неаполитанския, който е оцелял благодарение на поезията и прочутите неаполитански песни.

Централизираната власт на Рим не е успяла през годините да осъди на забрава регионалните езици и диалекти, въпреки че през последните 50 години телевизията е допринесла много за унифицирането на италианския език.

По силата на Европейската конвенция за езиците турският, както и другите езици на малцинствата в България, се явяват регионални езици.

Веднъж дневно националната телевизия излъчва новини на турски език. Никое друго малцинство няма новини на майчиния си език. Причината е, че турският се говори от най-голямото малцинство в страната.

Като регионален, турският може да се използва на определени обществени нива. Предложението бе направено от един от инициаторите на подписка за създаване на турска автономна република - Мендерес Кунгюн.

Според него това означава не турският да бъде официален, а държавата да създаде регламент за ползването и на двата езика. Относно страховете, че това би могло да доведе до сепаритистки настроения в някои региони, където преобладава турската общност, той е категоричен, че това е по-скоро митологема и никога в 130-годишната история на модерното съжителство на българи и турци не е имало подобна тенденция.

Българската и турската общност не се противопоставят една на друга. Децата на етническите турци в училище учат български и втори задължително избираем - турски, по закона за образованието.

В смесените райони, особено в южните пограничните области, някои слабо знаят български, защото

в ежедневието се общуват само на турски

Един регионален сайт - Кърджали Хабер, който е двуезичен, отчита 4-5 пъти по-висока посещаемост на турската си версия, отколкото българската.

Ако се разходите из града Кърджали и околността рядко се чува български. В центъра на града са поставени и табелки на турски език.

В Кърджали редовно се провеждат семинари за квалификация на преподаватели по турски.

Курсовете се водят на високо ниво. Идват преподаватели от турския университет "Билкент". Те имат практика да обучават преподаватели във всички страни, в които се говори турски.

Кърджали е пример и за развитие на етническите медии. Създаването на вестници, списвани на езиците на малцинствата, е трайна тенденция за смесените райони на страната през последните три-четири години.

В града с най-голяма популярност се ползва излизащото на турски език издание "Йени хаят" на Пресгрупа "Родопи". Вестникът се списва от български турци и се стреми да дава изчерпателна информация за живота на мюсюлманското население в региона.