С Петковден започват зимните празници

П�к �ковден, празникът, с който се почита Св. Петка Търновска, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва деня като начало на зимните празници.

Именници са всички, които носят имената Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро и Парун, припомня "Дарик радио" (Darik.net).

По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На хорото на мегдана се хващат моми и ергени, а родителите оглеждат играещите за бъдещи снахи и зетьове.

В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от Св. Петка. Свещеникът освещава курбана и женският празник започва.

В християнската митология светицата се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

Българската православна църква отбелязва празника като ден на Преподобната Параскева - Петка Търновска (Петковден).

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.

Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II пренася мощите й в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.