М оята почивка в България ме върна в 1977 г. Седя в своята полупразна стая в панелна сграда, гледам през прозореца, на който е кацнал един гладен гларус, към крановете на пристанището, сивото море и корабите. По улиците е пълно с хора в черни кожени якета, пушещи долнопробни цигари. От някъде звучат стари шлагери.
Така описва престоя си в морската ни столица британската туристка Таня Голд в статия, поместена в британския в. "Гардиън".
Според изследване на агенцията "Телетекст" това е най-добрата и изгодна оферта за лятната ваканция. Като туристическа дестинация България изпреварва Испания и Франция. Цените тук са примамливи за курортистите, пише британката и дава пример: халба бира струва 49 пенса, български "биг мак" - 1 лира, стая в хотел - 45 лири, привлекателен ваканционен имот - 12 хил. лири.
Авторката на статията посетила Варна по време на неактивния сезон. Тя описва града като смесица от Париж и Кардиф - нещо средно между курорт и пристанище, цялото в бетонни постройки, занемарени вили и лаещи бездомни кучета. Град с много задръствания и зъболекарски кабинети на всяка крачка.
Според нея българските мъже приличат на лошите герои от филмите за Джеймс Бонд, а повечето жени са с боядисани червени коси и пушат нонстоп.
Таня била настанена в хотел, който по думите й приличал на общинска сграда, в която се носела миризма на зеле. По телевизора във фоайето вървял сериала "Отчаяни съпруги" и реклами за германски надуваеми сауни.
Британката описва Черно море като "голямо радиоактивно езеро"
Четири от най-замърсените реки на света се вливат в него - поради което всички делфини са измрели в знак на протест, отбелязва тя. Самата Таня страдала от ушна инфекция две години, след като плувала във водите му - те били не просто студени, а ледени.
След като не й провървяло с морето, тя опитала с басейна на хотела, който изглеждал добре с изключение на факта, че в него нямало вода. Вместо това пушещи работници се разхождали по дъното му с дрелки. Те я насочили към друг басейн, който за огромна нейна изненада се оказал толкова хубав, че "все едно не бил в България". Какво разочарование обаче, когато се оказало, че бил само за състезатели от националния отбор по плуване.
Тогава британската туристка решила да види как е в Златни пясъци. "На брошурите изглежда прекрасно, но по това време курортът прилича повече на Басра, безлюден и пълен с купища боклуци. Изглеждаше така, сякаш съм се озовала тук 200 години след края на човешката цивилизация", разказва тя.
В Златни пясъци имало най-различни видове и форми басейни - но и тук в нито един от тях нямало вода. В края на краищата тя успяла да "поплува" единствено във ваната на хотелската си стая.
С музеите във Варна й провървяло повече. Там, поради липса на други посетители, служителите и оказали специално внимание (от което почти я заболяло глава), а накрая организирали мини коктейл в нейна чест в работно време.
Все пак британката се отнася благосклонно поне към едно нещо - българската храна. По думите й доматите тук наистина имат вкус на домати, а ястията са с почти екзотични имена. Но пък според нея ресторантите ни са "малко странни".
Когато влезеш, персоналът те гледа така, сякаш е безкрайно изненадан
да те види. Затова пък никога не ти липсва компания - през цялото време, докато се храниш, ти свирят на масата. Според нея всеки български музикант свири на поне 10 инструмента - и ето, че Таня започнала да се влюбва в този "мръсен град".
Тя установила, че българите много обичали да упътват, това според нея било национален спорт, мисия, към която се отнасяли твърде сериозно - някои дори гасели цигарите си (!), за да и покажат пътя на картата. След като обаче в обясненията се включвали още няколко души и всички разсъждавали половин час, я поглеждали виновно и казвали: "Не знаем."
Най-накрая, в ирландската кръчма, открила и свои сънародници. Барът бил на някой си Майкъл, който дошъл преди две години и отворил заведение тук поради ниските цени. Той смята, че Варна има потенциала да бъде топ туристическа дестинация. "Евтини полети, евтина храна, евтини стаи и евтина бира", пояснил той.
Всичко е толкова празно, толкова далеч от всичко познато, че започвам да обиквам това място, признава най-после Таня Голд.
"Има нещо очарователно в тази страна, която е сякаш на края на света. Нямам черно кожено яке и пуша само по 40 цигари на ден, но имам чувството, че принадлежа на това място. Ако искате да сте някъде, където никой не може да ви открие, елате в България. Тук годината е винаги 1977", заключава тя.
