В се още телевизиите в Централна Европа се затрудняват с медийното отразяване на живота на синтите и ромите, отбелязва Българската редакция на радио "Дойче веле" за публикация на германския в. "Франкфуртер рундшау" по повод на тв предаване за българските роми в Германия.
"Харлем този път се намира в София. И в ромското гето на българската столица рапът може да бъде един вид форма на вътрешното освобождаване. Ромите, пеещи пред камерата, сме като негрите в САЩ..."
Филмът "Рап в Абисиния" на Българската национална телевизия (БНТ) бе неотдавна награден на Международния медиен фестивал в Албена на Черно море. Това, което го прави още по-забележителен, е изводът за различията в професионалното самовъзприемане на европейските телевизионери.
Докато очевидно на Изток и на Юг се отдава по-лесно медийното отразяване на жизнените условия на синтите и ромите, телевизиите в сърцето на Европа срещат повече затруднения. Бариери от всякакъв вид тепърва трябва да се преодоляват по този тежък терен.
В Европейския парламент в Страсбург генералният директор на кьолнската обществена телевизия Ве Де Ер Фриц Плайтген се изказа за отговаряща на действителността и подобаваща информация за имигрантите и културното многообразие.
Особено от обществените електронни медии трябва да се изисква внимателно боравене с изобразителния и текстов материал, за да се противодейства на предразсъдъците и подклаждането на конфликти, подчерта Плайнген.
Повод за изказването бе, че в рамките на наградата "Цивис" на мрежата ARD на германските обществени телевизионни и радиопрограми в Страсбург за първи път бе връчена европейска ромска тв награда. Сред 34-те участвали в конкурса произведения журито избра документалния филм "В целият ми живот" на латвийската телевизия с автор Ромалдо Еспипарс.
Филмът разказва за сплотеността и всекидневието на латвийци и роми в миналото и съвременността. Пледоарията на Плайнген, отколешен застъпник на основаващо се на толерантността интеркултурно общество, бе отправена не на последно място към собственият дом.
Какво по-точно би следвало да се разбира под понятието "подобаваща журналистика" в щекотливата област на малцинствата и емигрантите е от месеци насам горещо оспорвана обсъждана тема във Ве Де Ер, която е най-голямата от обединените в системата на ARD германски телевизии?
В предаване на Ве Де Ер за рубриката на ARD "Плюс, минус" на 17 май за мизерните условия, в които живеят ромите в България и последствията, водещи до престъпно поведение, бяха показани джебчии, сред които и деца, обозначени като роми.
Централният съвет на германските синти и роми окачестви предаването като дискриминиращо. Обвиняемите били принудени да се оправдават за извършените от тях противозаконни деяния само в качеството си на индивиди.
След среща с представители на малцинството на 25 август генералният директор на Ве Де Ер Плайтген изрази разбиране за критиката на централния съвет.
Нашият стремеж към журналистическо разследване не бива необмислено да дава публичност на предразсъдъци най-вече от расистки тип, заяви тогава Фриц Плайтген. Той не обвини редакцията на въпросното предаване в преднамереност, както и не прие всички обвинения на критиците.
При все това мнозина във Ве Де Ер се питат дали все пак в крайна сметка генералният директор не е реагирал прекалено и в крайна сметка - по вреден начин.
Действително редакциите биха могли да изберат пътя, заобикалящ рисковете, и в бъдеще да избягват щекотливите теми. Табуизирането не би било от полза за никого, предупреди Юрген Требрат, отговорният непосредствено за въпросното предаване зам.-главен редактор.
Всичко това накара телевизия Ве Де Ер да се сплоти вътрешно. Ръководството и отговарящите за програмата възнамеряват в най-скоро време да се заемат сериозно с дефинирането на журналистическите стандарти при боравенето с темата за малцинствата.
