"Крисчън сайънс монитър": Защо софийските ченгета не ви искат подкупа

В България и Румъния има признаци за напредък в борбата с корупцията, констатира американският вестник "Крисчън сайънс монитър". Българската редакция на радио "Дойче веле" представя материала на журналиста Майкъл Джордан, озаглавен "Защо софийските ченгета не ви искат подкупа":

На един софийски булевард Виктор Меламед е спрян от полицай за превишена скорост. Очаквайки, че както обикновено полицаят ще е склонен да вземе подкуп, Меламед посяга към портфейла си. Ти какво си въобразяваш,

изръмжава обаче пазителят на реда и му тръсва глоба

Меламед не протестира. Бях щастлив, защото вместо да влязат в неговия джоб, парите щяха да отидат в държавната хазна, може би и за някоя детска градина. Явно, че нещата тук са се променили, споделя бизнес консултантът.

Действително преди присъединяването им към ЕС на 1 януари 2007 г. в България и Румъния има признаци, че двете най-бедни и най-корумпирани страни в Европа правят сериозни усилия в борбата срещу корупцията.

Наблюдателите смятат, че катализатор на тази промяна е желаното членство в Общността. Присъединяването към нея е привлекателно както за европейските лидери, които желаят стабилизация на Балканите, така и за България и Румъния като страни, преживели диктаторски режими и чуждо господство в своята история.

Присъединителният процес, започнал през 1998 г., постепенно набра скорост и окуражи реформаторите в и извън правителството да оказват натиск за постигането на напредък.

Двете страни създадоха специални агенции за борба с корупцията и приеха ключови законодателни решения, като това за публично обявяване доходите на лица, заемащи ръководни постове.

Натискът от страна на ЕС подпомогна развитието ни,

казва Алина Пипиди от управляващото в Румъния коалиционно правителство. В София натиска усещат не само нарушаващи правилата за движение шофьори като споменатия Виктор Меламед.

Офицер от българската полиция заявява: "Никой не твърди, че корупцията е напълно ликвидирана, но натискът от ЕС е голям.

До неотдавна не се отваряше и дума за разследвания, камо ли за процеси срещу замесени в корупция лица. Сега обаче заглавните страници на вестниците редовно се пълнят с разкрития за корупционни скандали."

Според Бойко Найденов, ръководител на специален отдел "Противодействие на организираната престъпност и корупцията" във Върховната касационна прокуратура, разследванията и процесите могат да окажат сплашващ ефект.

Има хора, на които и през ум не им минава да вземат подкупи,

и други, които са корумпирани до мозъка на костите си и живеят от корупцията, казва Найденов.

По думите му има и една средна категория хора, които не са корумпирани, но не са и съвсем честни, така че могат да се отклонят и в едната, и в другата посока. Именно за тази категория хора сплашващият ефект е важен, смята Бойко Найденов.

Според последния доклад на "Трансперънси интернешънъл" 20% от хората в Румъния споделят, че през последните години един или друг член на семейството им е вземал подкуп. В България това са 8% от населението.

В друг доклад на "Трансперънси интернешънъл" се сочи, че по отношение на борбата с корупцията Румъния е на последно място сред страните членки на ЕС, а

България е само две позиции по-горе

Българите и румънците разглеждат наложените от ЕС условия като необходимо зло. Срамно е, че някой трябва да ни казва какво да правим, казва Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията в България, но от друга странаспоред него корупцията е наследство от комунизма и хората знаят това.

Действително миналото хвърля тежка сянка върху усилията за борба с корупционните практики в двете страни, но най-голяма е корупцията по високите етажи на властта и именно тя нанася най-тежки вреди на националното стопанство, отразява се зле на здравеопазването, социалните услуги, образованието.

"Надявам се, че ЕС ще задължи правителството ни да следва правилата. Надявам се също така, че то на свой ред ще задължи нас самите да ги следваме", казва българинът Ресми Ресмиев, бивш шампион по ски, а днес собственик на ресторант.