Проучването е от 2002 г. и откроява риска за новите страни членки да загубят млади и добре образовани хора, обяснява Би Би Си. То е направено по поръчка на Европейската комисия от дъблинската "Фондация на ЕС за подобряване условията на живот и работа", разчита на данни, събрани преди две години, когато още не беше ясно колко правителства от ЕС ще наложат ограничения върху работната сила от новите страни.
В крайна сметка всички с изключение на Ирландия решиха да направят това, опасявайки се от огромен поток имигранти, който може да претовари социалната система.
Председателят на Европейската комисия Романо Проди обаче критикува тази тенденция. Вече изразих наистина дълбокото си безпокойство, защото това не е щедро отношение, това не е духът на моята работа, заяви Проди.
"Не мисля, че броят на потенциалните имигранти ще бъде толкова огромен, добавя той и продължава: "Според нашия анализ това ще засегне по-скоро квалифицираните, отколкото неквалифицираните работници и се надявам действителността да потвърди, че проблемът може да бъде решен в скоро време."
Проучването показва, че хората, решили твърдо да имигрират, са средно около 1% от работещото население във всичките 10 присъединяващи се страни, както и в трите държави кандидатки - България, Румъния и Турция. Това означава над 1 млн. души в следващите пет години.
Това число може да нарастне четирикратно, ако онези, които в допитването са заявили известно намерение за имигриране, все пак решат го осъществят. Авторите на проучването обаче смятат подобна перспектива за нереалистична.
Анкетата е проведена през април 2002 г. с представителна извадка от 500 души в Кипър и Малта, по 1000 в повечето от останалите страни и 2000 в най-големите - Полша и Турция. Въпросът кои от досегашните страни членки са най-привлекателни за потенциалните имигранти не е бил засегнат от изследването. То обаче показва големи различия в страните кандидатки.
Най-голям потенциал за миграция с 2% твърдо решени бе отбелязан в България и Румъния, които очакват да се присъединят към ЕС през 2007 г.
В Полша тази цифра е 1%, докато в другите присъединяващи се през май страни - под 1%. В Турция данните са подобни - 0,6% от населението в трудоспособна възраст проявява сериозно намерение да се премести в Европа.
Друго важно заключение на изследването е
потенциалната имиграция на млади или високообразовани хора
от новите страни членки.
"Далеч от имигрантска вълна, която да претовари социалните системи на сегашните страни членки, проблемът със свободното движение на работна ръка ще предизвика по-скоро изтичане на мозъци и на млади хора от присъединяващите се страни - смята говорителката на Европейската комисия Антония Моучън. - Така че има голяма вероятност висококвалифицираните хора в тези страни да имигрират, което ще навреди на икономическото развитие в новите от ЕС и на способността им да достигнат равнище на БВП, подобно на сегашните държави членки."
Вече се чуват опасения, че полски и други централноевропейски лекари и медицински сестри ще бъде привлечени от далеч по-високите заплати в Западна Европа, лишавайки националното здравеопазване в страните им от така необходимите специалисти. Проучването показва, че типичният имигрант от Централна Европа е млад, без деца, с висше образование или студент и в много от случаите - жена.
Новите страни членки рискуват да загубят до 5% от младите и дипломираните хора и до 10% от студентите си. В България и Румъния до 10% от младите хора обмислят да напуснат страната.
В Чехия, Унгария и Словакия жените са по-склонни да имигрират от мъжете, докато обратното важи за България, Полша и Турция. И още нещо - безработицата не оказва толкова голямо влияние върху миграцията, колкото се смяташе досега, коментира Би Би Си.
