М ного германски асоциации предлагат доброволчески дейности от нов тип. В случая става дума за индивидуално отношение и внимание към децата, най-вече на имигрантите в страната.
Кандидатите играят ролята на покровители. Някои помагат на чужденците в административните изисквания, други - в изучаването на немски език, а трети
стават "баби" и "дядовци" на имигрантските деца
Ето един пример. 69-годишната Кати е приела в дома си в Кьолн 5-годишната Магали. Отстрани двете изглеждат като всеки други баба и внучка. Но действителността е различна.
Кати няма внуци. Така намира Магали с посредничеството на асоциация, която установява контакт между нуждаещи се от внуци по-възрастни хора и имащи необходимост от топла грижа деца.
Двете прекарват прекрасни следобеди. Кати я взема от детската градина, после играят с кукли, разхождат се, понякога правят смешни неща. Но освен лудориите, двете се занимават и с класическа музика.
Асоциацията "Време за деца", която е събрала Кати и Магали, две французойки в Кьолн, съществува от 6 години.
Кати е приела да се грижи за Магали, без да иска нищо в замяна.
"Аз правя услуга, но и получавам услуга. Става дума за нещо като отношения между две семейства. Имам чувството, че се намираме "на една честота". Това е много важно, въпреки че не винаги се случва", разказва Кати.
Тя се държи като истинска баба на Магали и понякога дори забравя, че всъщност двете нямат роднинска връзка. Просто влага цялото си сърце в общуването с момиченцето. Двете са доволни да са заедно.
Но както Кати подчертава - и този вид общуване е нещо, което се учи - с времето и практиката. Тази дейност е основна в момента за около 30 "баби" и "дядовци" в Германия.
В Бон са доброволци към друга асоциация, наречена "Образование вместо експулсиране". Както става ясно от името на организацията, тя
работи в помощ на младите чужденци, заплашени от експулсиране
Кармен Мартинес, която е съветник в асоциацията казва, че връзката се заражда, когато чужденците са още малки. Официалните служби знаят добре, че асоциацията предлага подкрепа за младежите и че улеснява прехода към зрялата възраст.
Тази асоциация помага на младите имигранти да попълнят необходимите формуляри и декларации, нужни им за да могат да останат в Германия.
Включва се и в търсенето на работа за тях. Възрастните хора от Бон, които са доброволци към асоциацията, хвърлят цялата си енергия, за да са полезни на чужденците.
Ежегодно Младежкият алианс за развитие организира бригади по международни проекти, в които участват много доброволци.
Групи от доброволци всяко лято работят в различни градове и села на България - София, Пловдив, Враца, района на Рила, на Родопите.
Проектите са в различни сфери като екология, опазване на културното наследство, археология и социалната сфера.
В няколко поредни години млади хора от различни специалности и различни страни, включително от нашата, даряват своя
доброволен труд в подкрепа на домове за деца без родители
Част от чуждестранните доброволци имат опит с деца, други искат да съберат такъв. Повечето от проектите са свързани с ремонт на домовете, в които живеят децата без родители.
Доброволците почистват и боядисват помещенията, оформят градинки. Обикновено ремонтните работи са съчетани със социални дейности.
Младежите, повечето от тях студенти, са наясно, че децата в тези домове се нуждаят от внимание и затова се опитват максимално да разнообразят живота им.
Организират им уроци по английски. Помагат им да усвоят навици, свързани с личната им хигиена, както и да усвоят умения за оказване на първа помощ.
Доброволците прекарват часове наред в разговори с децата, разказват им за техните страни, учат ги на нови песни, на нови игри.
Младите французи, японци, англичани и американци рисуват заедно с децата, изработват различни предмети, подготвят с тях общи забави, дори заедно готвят.
Там, където има нужда от превод, помагат българските доброволци. Някои от проектите като този в "Родопския пансион" в Пловдив са насочени основно към социализация на децата без родители.
Доброволците предлагат на децата тематични, спортни и групови занимания. Най-хубавото е, че всичко се случва по естествен и непринуден начин, споделя една от българските доброволки.
