О бщата европейска земеделска политика бе лансирана през 2003 г., но едва тази година вече се прилага на практика. И не успя да потуши критиките.
Реформата в общата земеделска политика имаше за цел да сложи край на продуктивизма и да вземе под внимание основателните искания в областта на
сигурността на храните и на околната среда
Във Франция обаче земеделците, ангажирани с биопроизводството, се чувстват онеправдани.
Заради това, че предпочитат да хранят животните с трева, а не със зърнени култури, помощите за тях са значително по-малко.
За това сигнализираха земеделските стопани от десет френски департамента от западната част на страната. За да бъдат чути, всяка седмица те гладуват по 48 часа.
Ив-Жан е един от тях. Неговата ферма е 100% биологична. Тя е разположена на 30-тина хектара и има 25-30 крави. Близо десет месеца в годината те прекарват на открито, на поляните, почти до Коледа.
За разлика от Ив-Жан много стопани предпочитат да хранят животните с царевица. Един хектар царевични насаждения дава огромна реколта, освен това тази храна е високоенергийна, но пък небалансирана.
Тук е предимството на тревата, особено ако е в екологично чист район. Ив-Жан обяснява, че тревата, която кравите пасат, е с
различен вкус и качества, които се отразяват на млякото
Според правилата на общата земеделска политика Ив-Жан получава по 49 евро на хектар, докато сумата за останалите небиологични производители е 185 евро за хектар.
Това обаче не е добре за конкуренцията. Ив-Жан логично се пита как така обществото допуска една и съща работа да има толкова различно възнаграждение.
Общата земеделска политика, прилагана в Полша, вдъхновява иначе евроскептичните земеделски производители. Причината е, че те са доста облагодетелствани.
1/5 от активното население на страната се занимава със земеделие. Приходите в сектора са се удвоили в сравнение с 2004 г. Въпросът в Полша е дали помощите способстват за модернизирането на земеделския сектор, независимо дали става дума за едри или дребни стопани.
Близо по 180 евро за хектар ще получават от Брюксел полските земеделци до 2013 г. Засега обаче отпусната сума е 1/3 от това. И всички са в очакване тя да достигне своите максимални стойности.
Полското правителството допълва средствата, от които се нуждаят селскостопанските производители. Дребните стопани, които от години поддържат малки стопанства за собствените си нужди, не смятат, че тези помощи стигат за модернизацията на базата и производството.
За нас в областта на земеделието от 2000 г. действа европейската програма САПАРД, която обаче ще приключи до края на тази година. С приемане на страната ни в ЕС голяма част от земеделските производители ще разчитат на европейските субсидии, отпускати от съюза.
В доклада си от месец май ЕК бе разтревожена от факта, че България изостава с изграждането на
разплащателна агенция, която трябва да разпределя субсидиите
През агенцията ще минават всички финансови средства, отпускани от ЕС за селско стопанство по трите основни направления - директни плащания, пазарна подкрепа и развитие на селските райони.
В момента е готов правилникът за работа на агенцията, който ще трябва да бъде одобрен от парламента. Трябва да продължи и разяснителната кампания за земеделските стопани, които все още не са се регистрирали, тъй като без регистрация те няма да могат да кандидатстват за помощи.
Принципно няма краен срок, но е желателно регистрацията да стане преди самото членство.
Отсега е ясно, че 42 хил. тютюнопроизводители у нас ще отпаднат от евросубсидиране. Регистрираните са 66 000, но субсидии ще получават ю
само тези, които имат най-малко 5 декара
Останалите могат да се групират или да създадат организация, за да получат европейска помощ.
На най-големи субсидии ще могат да разчитат производителите на мляко, месо и риба. За тях се предвиждат над 208 млн. лева основно за модернизация.
Изследване на МБМД показва, че в българското земеделие наред с новопоявилите се модерни ферми има много
изостанали и технически необезпечени стопанства
Значителна част от земеделските производители у нас са физически лица. Като цяло нагласата на земеделските стопани към присъединяването към ЕС следва общата тенденция на одобрение в обществото.
Противници на евроинтеграцията са само 1/4 от производителите.
Страховете на земеделските производители са свързани най-вече с опасността от фалити и изкупуване на земята от чужденци. Липсата на информация остава проблем.
От интервюираните 298 души, 51% не са запознати с окончателните договорености на страната по глава "Земеделие". Надделява и съмнението,че българското земеделие ще успее да се подготви до края на годината за членството си в ЕС.
