Н яколко години след началото, какво се случва с рециклирането в България? Къде отиват отпадъците от кофите за рециклиране? Какви са проблемите?
Терминът "икономика на изхвърлянето" е въведен от Лестър Браун. В този тип икономика първият приоритет е задоволяването на потребителите със стоки. Впоследствие системата се превръща в лост за икономически растеж и създаване на работни места. Логиката е елементарна - колкото повече стоки се произвеждат и изхвърлят, толкова повече работна ръка ще има.
Тази еднопосочна схема разчита на евтината енергия, без да отчита някои малки за времето си детайли, които се превръщат във все по-сериозни проблеми през последните 20 години. Това са изчерпаемите ресурси, преливащите градски сметища, поскъпването на горивата, нужни за по-далечното извозване на отпадъците.
Предизвикателството днес е този икономически ритъм да се замени с "икономиката на намаляване-повторно използване-рециклиране" на изхвърленото - или вездесъщото REDUCE-REUSE-RECYCLE.
Повечето страни от т.нар. "индустриализиран свят" са направили стъпки в тази посока. Рециклиращата индустрия вече е много печеливш и разрастващ се бизнес, който предоставя все по-големи количества ценни суровини на производствения сектор.
Боклукът постепенно се осъзнава като безценен ресурс. Захвърлянето му на сметището е най-малкото непечелившо и недалновидно. Все още обаче голяма част от този ресурс отива "на вятъра".
РЕЦИКЛИРАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
От няколко години в България бизнесът също прави опити да хване тази печеливша вълна. Разделното събиране обаче все още едва прохожда, а резултатите са трудно забележими.
У нас се изхвърлят общо около 3,5 млн. т битови отпадъци годишно, което прави около 450 кг на човек, според данни на Национален статистически институт. Боклукът на София е 400 хил. т.
Около 2/3 от отпадъците, натрупвани в домовете и офисите, са органични или биоразградими - т.е. след време се разграждат по естествен път, ако не са смесени с други отпадъци. Засега те обикновено загниват в сметищата.
Министерството на екологията, длъжно да се вмести в европейските стандарти, има на хартия стратегия за намаляване на биоразградимите отпадъци. Основната стъпка, заложена в документа, е намаляването на изхвърляния боклук.
Обещава се до 2020 г. поетапно да се намалят хартиените отпадъци, биоразградимите да бъдат събирани отделно, за да се изгарят или да се произвеждат горива и компост, за което са необходими 200 млн. лева инвестиции.
Засега компостирането (разделното изхвърляне на органични отпадъци) се практикува спорадично, само в малки градове и общини, където отпадъците се усвояват за селскостопански нужди и хората имат пряк интерес. Такива са Велинград, Смолян, Кърджали, Априлци, Берковица, Летница, Велики Преслав, Тополовград, Садово, Ябланица, Ветово, Брацигово и софийския район Нови Искър. Около 30 са общините, които сами са заявили инициативи за компостиране.
От 2007 г. разделното събиране навлиза по-интензивно в общините на цялата страна, където шестте организации по оползотворяване и преработка на опаковките си разпределят територии (подписват договори с общините).
В момента от изхвърлените в контейнерите боклуци около 1/3 стават за рециклиране. По данни от организациите, които събират отпадъци разделно, в цветните контейнери най-голям е делът на хартията - около 50%. След това се нареждат пластмасата и стъклото. Метал обикновено не се задържа заради големия интерес на клошарите.
НЕЩАТА, КОИТО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕМ КАТО ПОТРЕБИТЕЛИ
Част от цената на всяка стока отива за унищожаване или преработка на опаковката й. Такса "битови отпадъци" за домакинствата е около 1% от нетния им доход, което е от порядъка на таксата в други европейски страни. Данъкът обаче се изчислява според данъчната оценка на имота, а не на брой членове на семейството. Затова и гражданите нямат личен стимул да изхвърлят по-малко количество.
Иначе по закон всеки гражданин е задължен да участва в системата за рециклиране. В противен случай се предвижда глоба от 150 до 500 лева. При повторно нарушение тя става от 300 до 1000 лева.
На практика обаче законът масово се нарушава и това не се санкционира, защото липсва контрол от страна на общините. По този начин системата за разделно събиране става доброволна, тъй като малцина знаят за това свое задължение.
БИЗНЕСЪТ И НЕГОВИЯТ БОКЛУК
През 2004 г. местните закони са хармонизирани с директива 94/62/ЕС на Европейския съюз за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Оттогава производителите и вносителите на опаковани стоки са длъжни да събират и рециклират процент от опаковките, които пускат на пазара, според принципа "замърсителят плаща", залегнал в закона за управление на отпадъците.
В момента в България фирмите могат да избират между три опции:
- да плащат лицензионна такса/държавна продуктива такса на МОСВ,
- да изградят собствена система за рециклиране,
- да учредят или да станат член на организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Над 80% от компаниите у нас избират третия вариант, защото е по-ефективен и по-евтин. Държавната продуктова такса е много по-висока.
Организациите по оползотворяване на отпадъците в момента са шест: "Екопак" (47,19% пазарен дял), "Екобулпак" (35,69), "Ре пак" (10.09%), "Рекопак" (0.59), "Булекопак" (6.42%), "Импакт" (0,09%).
Те сключват договори с общини и специализирани фирми за събиране на отпадъци, като поемат разделното събиране и сортиране на боклука. Нямат право на печалба и инвестират приходите си в инсталации за рециклиране, контейнери и камиони за извозване.
Една съществена част от приходите (а и от енергията) на тези организации отива за своеобразните информационни кампании - сред образователните материали и събития има брошури, календари, тетрадки, стикери, картички, концерти, публични събития (като еко роуд шоу, например).
Това всъщност е единственият им начин за рекламиране и те влагат големи суми в този тип ПР за привличане на фирмите производители. На ниво цени за опаковка, които те предлагат на фирмите, не е възможно да съществува конкуренция, защото минималните такси са еднакви и се определят от министерството.
Изискването на МОСВ за 2008 г. е организациите да оползотворят 450 хил. т опаковки, пуснати на пазара от производители и вносители. В случай, че целта не бъде постигната, всички фирми от тази колективна система са длъжни да заплатят продуктова такса в пълен размер на ведомството, независимо че вече са платили ежемесечна лицензионна такса на организацията, в която членуват. Повечето организации декларират преизпълнение на целите.
ПЪТЯТ НА ОТПАДЪКА
Всичко, събрано в цветните контейнери, се извозва по график с камиони на съответната фирма или нейни подизпълнители. "Екопак" уверява, че задължава камионите си на един курс да вдигат само един цвят контейнери, като по този начин гарантира, че няма да има смесване на суровините.
Въпреки добрите намерения има случаи на смесено извозване, защото контролът над фирмите подизпълнители в страната е трудно осъществим. Това е една от причините за спада на доверието сред гражданите. В подобни случаи винаги има телефони на организациите, на които можем да алармираме (изписани са върху самите контейнери).
В контейнерите има голямо количество боклук, чието място не е там
В момента рециклируемият отпадък в кофите е около 30-40%. Съдържанието се извозва до площадка за сортиране и предварително третиране. В сепариращите инсталации това, което е годно за рециклиране се отделя най-често ръчно, след това се разделя по видове и подвидове материал и при нужда се балира, за да се намали обема.
Сортираните отпадъци се предават периодично на рециклиращи заводи, където вторичните суровини се обръщат в нови стоки и опаковки. Отпадъците, които не стават за рециклиране, но са достатъчно калорични, се предават за изгаряне като алтернативна енергия в циментовите заводи.
Битовият отпадък се депонира на сметище. За голяма част от специфичните материали (например композитни опаковки) няма изградени преработващи мощности на територията на страната. Затова някои от фирмите изнасят полуфабрикатната суровина в чужбина.
Според прогнозите на оползотворяващите организации количеството на изхвърляните в цветните контейнери отпадъци, които са годни за рециклиране, ще се удвои за 2-3 години, което на практика означава пълни контейнери.
Но тази позитивна тенденция води след себе си друг проблем - реалното рециклиране на тези количества вторична суровина е под въпрос заради капацитета на заводите за рециклиране, които в момента я обръщат в нови продукти.
СТАТИСТИКА
Основната част от всички отпадъци в България (70%) постъпва за депониране, по данни на МОСВ. През 2008 г. количествата изхвърлян в цветните контейнери разделен боклук нараства с около 10-12% на месец, твърдят от "Екопак".
През 2006 г. над 75% от събрания разделно отпадък организациите изкупуват директно от пунктове за вторични суровини. За 2007 г. процентът спада до 65%, а през 2008 г. е ограничен законово до максимум 40% с тенденция до 2010 г. да не надвишава 20%.
Единствено "Екопак" съобщава официално, че използва и този канал за набавяне на опаковки, докато останалите организации отричат.
В ЕС над 50% от хартията и стоманата, 43% от стъклото и 40% от несъдържащите желязо сплави се правят от рециклирани материали.
Как се оползотворява отпадъка в България през годините?
2004 г. - не се изисква статистика
2005 г. - 25%
2006 г. - 35% оползотворен, от тях 34% се рециклира
2007 г. - 39% оползотворен, 38% се рециклира.
ИЗВОДИ
Рециклиращата система в България започва да работи, но все още бавно и без видими резултати. Основно се развива разделното събиране на хартия, пластмаса, стъкло и метал. Всичко друго - биоразградими и строителни отпадъци, както и много опасни отпадъци - отива в общите сиви контейнери и в последствие тлее на сметището.
Последната година бележи по-сериозен ръст в количеството изхвърлян в цветните контейнери боклук от домакинствата, като процентът рециклируем отпадък там се увеличава с 10-12% на месец.
Спада процентът на отпадъци, събирани от организациите директно от пунктове за вторични суровини. Това е припознато с малко закъснение като не особено легално и ефективно действие и е санкционирано от държавата.
ПРОБЛЕМИ
Проблемите в системата в момента са на входа и изхода й:
1/ вход - масово домакинствата не си изхвърлят отпадъците разделно защото:
- системата работи на доброволен принцип, липсват стимули (като данъчни облекчения), контрол и санкции,
- съществува силно недоверие и подозрения спрямо организациите, които слагат цветните контейнери. Масово не се вярва, че отпадъците наистина се обработват и рециклират.
- aнонимността при изхвърлянето води до липса на отговорност.
2/ вход - липсва реална конкуренция между шестте организации, защото МОСВ налага еднакви минимални цени за фирмите. Това кара организациите в сектора да влагат много в рекламни кампании и материали, вместо в търсене на по-ефективни решения или адекватно насочени инвестиции.
3/ изход - заводите за рециклиране в България скоро няма да имат достатъчно капацитет да поемат обработения от шестте организации материал. Цените за изкупуване падат сериозно. Тези трудности в системата тепърва ще се задълбочават заради предвиждания ръст в процента рециклируем материал. Засега проблемите са предимно с хартията, която се изкупува основно от един завод в страната - "Тракия папир", Пазарджик.
