Р ядко се говори за имигрантите, без да споменават нелегален трафик, визи, интеграция или експулсиране.
Френският актьор Джамал Дебуз, син на родители от Мароко, получи награда за мъжка роля, заедно с още четирима актьори.
Той бе отличен за ролята си на бивш боец от Северна Африка във филма на Рашид Бушареб "Дни на слава" ("Indigènes").
"На 13-годишна възраст се влачех с двама нехранимайковци... Трошехме коли, обиждахме възрастните жени, правех всевъзможни глупости без никакви скрупули само за да имам чифт маратонки "Найк", разказва за себе си Джамал Дебуз.
Като много други негови приятели той сигурно е щял да свърши в затвора
ако не е бил попаднал на стажантската програма за импровизация.
Актьорският си талант доразвива по време на седемте години, прекарани в театралната школа.
По време на една "открита сцена" представители на известното парижко радио "Нова" го откриват и му предлагат да води ежедневна рубрика за кино.
По това време Дебуз е на 20 години и оттогава предложенията към него не престават да валят. Той се превръща в звезда на предаване по телевизионния "Канал Плюс" .
Една след друга следват изявите му "one man show", в които с много хумор той представя живота си на човек от северноафриканско имигрантско семейство.
Идва ред и на киното, където играе в седем филма, но публиката ще запомни най-силно
ролята му в "Съдбата на Амели Пулен", където Дебуз играе помощник на продавач в кварталния магазин
Публиката постоянно нараства и почитателите му не са единствено сред младите рапъри от предградията.
Дори политиците започват да го ухажват и Джамал се превръща в лицето, с което силните на деня трябва да бъдат снимани.
Въпреки че днес - на 31 години, той е един от най-добре платените френски актьори, Джамал не забравя, че произхожда от предградията.
В Германия истински фурор на поп-сцената предизвика младият Муабет, трето поколение от семейството на турски имигранти.
Първият му хит е продаден в тираж от 60 хил, а от интернет е свалян милиони пъти.
Светещи запалки и викове на млади момичета съпроводиха първото му турне из Германия.
Муабет нарича музиката си аренбеск -
смесица от американския аренби и ориенталската музика. Текстовете на песните винаги са посветени на любовта и страстта.
Освен с музиката, текстовете и артистичността си Муабет печели публиката и със символа, който представлява: той обединява в едно германската и чуждестранната идентичност, интеграцията и оптимизма.
В песните си той избягва всякакви социални и политически теми, въпреки че не забравя проблемите на младежите от имигрантски произход. Муабет счита себе си за мост между различните култури, а това се харесва в Германия.
Алфредо Торес и Раул Торес са сред най-канените за участия в концерти, в телевизионни програми, модни ревюта у нас.
Двамата кубинци усилено снимат клипове. Алфредо и Раул станаха за кратко време много известни благодарение на танците.
Те са най-популярните хореографи по салса у нас.
И двамата имат собствени денс студиа, където преподават и други кубински танци - меренге, бачата, самба. Школите им са посещавани от хора на различна възраст, и то не само заради емоцията и стъпките, а и заради културата на Латинска Америка.
Преди България да стане втора родина за Алфредо и Раул Торес,
двамата кубинци танцуват в най-голямото кабаре в света - "Тропикана" в Хавана
Алфредо е солист на "Тропикана" 10 години, но скъсва ахилесово сухожилие.
Лекарите не са сигурни, че след това той ще може да стъпва добре, но той не се предава и се връща в "Тропикана" за последното си турне в Испания.
След това решава, че в Куба е получил всичко, което може да му се предложи там. Тогава получава покана за работа във вариете в България и заедно с Раул и още няколко кубинци пристига в София.
Вариетето не просъществува дълго, но Алфредо и Раул бързо намират нова работа в софийския латино-клуб "Карамба".
Покрай изявите там започват да валят предложения за участия в частни партита, в телевизионни шоу програми.
У нас Алфредо се среща и с френската режисьорка на филма "Салса" Джойс Бюнел, с която работят заедно по филм за Далида.
Алфредо бе поканен и за преподавател по хореография на първото българско издание на "Стар Академи".
В училището си по танци неговият сънародник Раул се съсредоточил върху новия, изключително атрактивен стил на салса - Tropicana style.
Твърди се, че школите на двамата кубинци са едни от най-добрите в Европа.
