- В тая капка е събран Божият промисъл и нелекият труд да се сътвори от нищото всичко видимо и невидимо. Нека животът на Земята да се крепи на водата и без нея нищо да няма, защото в нея са любовта и мъдростта Ми. Нека човеците да пият вода и с всяка глътка да приемат благослова ми и сами да благославят и да благодарят за дара на живота!
И оттогава животът на Земята е невъзможен без вода. А когато хората забравят, че водата е Божи благослов, жаждата и сушите им го припомнят. Колкото повече забравят хората, толкова водата за пиене става по-малко и накрая ще стане страшно.
Втората капка капна изневиделица. Беше сълзата на Бог, когато видя колко красив е сътвореният от Него свят. От сълзата на Божията радост потече река и благослови Господ така:
- Водата да напоява земята и тя да ражда изобилен плод. Покрай реките хората да съграждат домовете и селищата си, по реките да пътуват, да се свързват един народ с друг и човешкият род да се развива и пребъдва.
Както каза Бог, така и стана. Реките се превърнаха в живата кръвоносна система на света. Сбъднаха хората предреченото от Бог и процъфтяваше човешкият род, но взеха да воюват един с друг и да се избиват цели народи за плодородни земи и богатства. Алчни за печалби и власт, хората взеха да строят заводи и да тровят водите, да изсичат горите и да превръщат Земята в пустиня, като така обричаха на смърт още неродените.
Тогава капна третата капка. Отрони се тя от сърцето на Господ и носеше мъката Му и Божествения Му гняв. От тая капка, солена и горчива, се появиха моретата и океаните. Когато Господ се гневеше, те се надигаха в Потоп, извиваха се в бури, урагани и цунами, заливаха кораби, земи и хора и покриваха с печал Земята. Когато Господ потъваше в мъка, те кротко обгръщаха земната твърд и като сълзи плискаха вълните си о бреговете. Когато Господ забравеше гнева и мъката си и всеопрощаващо се усмихнеше, водите раждаха копнеж у хората да мечтаят, да пишат стихове и да пеят песни, да рисуват картини и да се надяват с някой бял кораб да достигнат хоризонта, да уловят синята птица на щастието или златната рибка на сбъднатите желания. Но намръщят ли се моретата и океаните, хората си спомнят чрез страховитата им мощ за Божия гняв и това поне за малко ги смирява. А с това отдалечава и собствената им гибел, защото водата е от сълзите и сърцето на Бог и който го забравя, е обречен."
- Това е приказката за трите капки на Бог, мое малко момиченце!
- Водата е от Бог, така ли, мамо?
- Да, милото ми! Без нея няма живот и затова трябва много да я пазим и ценим. От нас зависи, от всеки един от нас зависи да има вода.
- Дори и от мен, нищо че съм мъничка, нали, мамо?!
- Да, скъпоценна моя! А сега затваряй очички и заспивай!
- Само до пийна водичка и да проверя дали сме спрели добре всички чешми у дома. Нали трябва да пазим водата? Нали всяка капка е важна, нали, мамо?
Момиченцето изприпка бързо, провери всяко кранче вкъщи, шмугна се бързо в креватчето си, отпи глътка вода от чашата на нощното шкафче и преди да затвори очи, видя в чашата отразени усмивките на майка си и на Бог.
