В цяла Европа цените на хранителните стоки и горивата растат неудържимо, пише днес британския вестник "Телеграф", цитиран от БТА. Това предизвиква пробиви на семейните бюджети и безредици и разклаща основите на правителства.
Във Франция дори президентът Саркози бе изумен от цените на стоките в супермаркет от веригата "Рунги". Англичаните, които зареждат колите си с бензин или дизел, с всеки изминал ден плащат повече и повече. И не само те - объркването и негодуванието от високите цени се ширят в цяла Европа, посочва вестникът.
В България протестират шофьорите на камиони и автобуси. Италианските рибари също спряха работа. Камиони блокираха петролни рафинерии в цяла Франция. Дори белгийските рибари, които досега никой не вярваше, че могат да бъдат и политически активни, се канят да се съберат в Брюксел.
Френските рибари, които по принцип никога не са доволни от цените на горивата, блокираха Шербур, като по примера на наполеоновата армия
опънаха скрити под водата въжета на входа на пристанището. От тази акция пострадаха главно десетки англичани, чиито яхти останаха блокирани в пристанището на Шербур.
Според проучване на френското министерство на финансите, цените на хранителните стоки в страната са се увеличили с 18% за последните два месеца.
"Защо да продавам франзелата по едно евро, след като ще я купят и за евро и двайсет цента", цитира вестникът риторичния въпрос на френски хлебар. По силата на тази логика цените без съмнение ще продължат да растат.
В Германия единствено месото е поскъпнало със средния размер на инфлацията. При повечето хранителни стоки поскъпването е между 10 и 20%.
Най-голямо е увеличението на цените на хранителните стоки в Испания. За една година брашното и млякото например са поскъпнали между 23 и 40%. А инфлацията в страната надхвърли 4%, което е най-високата стойност поне от десет години.
Високите цени на храните и горивата и упадъкът на пазара на имоти в Испания доведоха до застой на испанската икономика, която в момента е с най-нисък растеж през последните 13 години.
Политиците в цяла Европа усещат натиска от внезапно разразилата се икономическа нестабилност, която прилича в много отношения на събитията от 70-те години на миналия век.
Още следващата седмица ООН свиква извънредно заседание в Рим по проблемите на цените на храните. А през юли същата тема, наред с непрекъснато поскъпващия петрол, ще е в центъра на вниманието на страните от Голямата осморка, които се събират в Япония за годишната си среща.
Причините за създалото се положение обаче не са съсредоточени в една или друга страна - те са глобални и сложно преплетени, посочва "Телеграф".
Петролните кризи от 1973 г. и 1979 г., които предизвикаха хаос в западните икономики и помогнаха Великобритания да се превърне в "болния човек от
Европа", имаха много прости корени - големите доставчици на петрол в Близкия изток затвориха кранчето.
Първо, Саудитска Арабия оглави през 1973 г. петролното ембарго, с което искаше да накаже Запада заради подкрепата на САЩ за Израел във войната в деня на Йом Кипур (през октомври същата година). Шест години по-късно ислямската революция в Иран хвърли огромен гаечен ключ в зъбните колела на световната икономика, подчертава вестникът.
Този път няма проблем с доставките. Всички износители на петрол в Близкия изток, в това число и Иран, изпомпват своя петрол с максимални темпове и го продават на Запада максимално бързо. И заради високите цени печелят стотици милиарди долари.
В същото време търсенето нараства изключително бързо. Китай и Индия, в които живее една трета от населението на земята, променят глобалния икономически пейзаж. Икономиките и на двете страни се развиват изключително бързо - с 8 до 10% годишно увеличение на брутния им вътрешен продукт.
Но нито една от двете гигантски страни не притежава петролни запаси. И двете страни купуват толкова петрол, колкото могат да намерят на пазара - и плащат колкото им поискат.
При храните причините са сходни. Според Пол Робъртс, автор на книгата "Свършекът на храната", светът навлиза "в окото на буря от природни и политически бедствия" - суша в Австралия, лоша реколта в Канада и прекалено агресивна политика на САЩ и Европейския съюз в сферата на биогоривата.
Всичко това удари по световните запаси от храни. В САЩ тази година ще бъдат събрани над 100 милиона тона царевица с единствената цел да се пълнят резервоарите на автомобилите, след като зърната бъдат превърнати в етанол.
В целия свят близо пет на сто от зърнените храни в момента се използват за колите, а не за хората.
Но и при храните това не е толкова тежък проблем: както и при петрола, проблемът е в рязкото увеличение на търсенето. Появата на милиони заможни китайски и индийски потребители е решаващият фактор.
В Китай и Индия днес се купува почти толкова месо, колкото в целия останал свят. В Китай 200 милиона тона зърно се използват единствено за изхранване на животни, отглеждани с цел да се задоволи гладът за месо.
В крайна сметка се получава, че през последните три години светът е произвел по-малко храни, отколкото е изял. Стратегическите запаси постоянно изтъняват.
Всичко това означава, че храните и горивата ще си останат скъпи, освен ако китайците изведнъж не обеднеят драстично. Но за да стане това е необходима световна икономическа катастрофа, която ще има много по-сериозни последствия от днешната криза с цените.
Единственият изход е да се произвеждат повече храни. Но за да се постигне това, са необходими земеделски машини, торове и нови култивирани площи.
Отново пари, пари, пари - така че и да има повече предлагане на храни, цените едва ли ще спаднат скоро, посочва в заключение британският вестник "Телеграф".
