Н ай-голям брой публикации в чужбина, свързани с България, има през юни м.г., когато се състояха парламентарните избори, и през август, по повод съставянето на кабинета на Сергей Станишев.
Тогава българската тема е присъствала най-интензивно в чуждите медии - средно 32 материала на ден през юни и 21 през август. Кулминацията е била на 27 юни, когато те са били почти 100.
Силно отразявани са били и събитията около птичия грип през януари. Широк отзвук има и около публикувания доклад на ЕК в средата на май.
Това показват данните от изследването на "Маркет линкс" за образа на страната ни в чуждите медии. Резултатите от него бяха представени на седмата годишна среща на Българската медийна коалиция (БМК) в Банско.
Наблюдението обхваща публикации, отразени в бюлетините на Министерството на външните работи (МВнР) от юни м.г. до юни т.г. Анализирани са общо 7789 публикации от 642 медии в 74 държави.
Групирани са 76 основни теми. Среднодневният брой на публикациите за България през наблюдавания период е 20.
Според проучването през последната година се забелязва разширен географски обхват на публикациите, по-голям брой медии, проявили интерес към страната ни по повече теми.
Най-много са отразявали българската тема в Германия (почти двойно повече) и Русия, следвани от балканските държави. Повече медии са писали за нас и в САЩ - 15.
Сред всички публикации най-голям дял се падат на румънски медии, което беше характерно и за предишните наблюдавани периоди. Държавите извън Балканския регион, чиито медии проявяват засилен интерес към българските теми, са Германия и Великобритания.
С най-много публикации са Румъния (1127) и Германия - 752, които са значително повече от предходния наблюдаван период. На трето място с 494 публикации е Гърция, следвана от другите балканските съседи.
Най-интензивно по българската тема са работили "Дойче веле" (489) и агенция ДСИТАФ (251), както и Би Би Си - 224 материала. След тях за първи път в десетката попадат и румънският вестник "Адевърул" (215), следван от други медии в балканските държави.
Запазва се тенденцията основната част от статиите да са с непосочен автор. От 1/4 на 1/5 спадат авторските публикации на журналисти от самите медии.
Отношението към страната в наблюдавания период търпи промяна, най-съществена при информационните материали с неизразена позиция и при негативните публикации. Спад се наблюдава при позитивните и неутралните статии.
Най-критични са били в Румъния, Германия и Великобритания - трите държави с най-голям брой медии и публикации за България в наблюдавания период. Страните с преобладаващо позитивно отношение към България са Турция, Сърбия и Черна гора, Русия и Словакия.
С най-противоречиво отношение е отразено европейското ни присъединяване, привлякло най-голям интерес у чуждите медии през периода. Та присъства в около 1/4 от регистрираните материали.
Другите важни теми са свързани с икономиката и българския вътрешнополитически живот. Въпросите, които представят критична гледна точка към българската действителност, са преобладаващо корупцията, престъпността, търговията с оръжие, човешките права и проявите на национализъм.
Основно позитивно отношение са провокирали публикациите, свързани с нашите военни мисии зад граница, българския туризъм, междудържавните отношения и културния обмен.
Разпределението по геополитически региони показва, че най-позитивни са били публикациите в САЩ и Канада и Латинска Америка, докато най-критични са били медиите в Западна Европа.
Новите за периода теми (извън парламентарните избори и птичия грип), са свързани със съставянето на новото българско правителство и опустошителните наводнения в страната.
