Р ядко се замисляме за децата, които гледат болните си родители с цената на тежки жертви. Това е явление, което съществува навсякъде из Европа, но малко хора си дават сметка за него.
Според наскоро публикувано проучване броят на тези деца в Германия възлиза на 200 хил.
36-годишната Бетина Калиш разказва как е помагала на болните си родители. Още на 13 години тя започва да се грижи за баща си, който е на диализа и е прекарал няколко сърдечни удара плюс преживяна трудова злополука.
Майка й страдала от тежка форма на астма и след смъртта на бащата изпада в невъзможност да се оправя сама.
Мисълта, че родителите й са болни и страдат изместват на заден план нейния собствен живот. Днес от дистанцията на времето младата жена си дава сметка до каква степен болестта на родителите й е белязала живота й.
"За останалите на моята възраст бе естествено да се срещат следобед или вечер. От началото те питат дали искаш и ти да отидеш - 10 пъти или може би 20.
После обаче спират да те викат, защото знаят, че няма да можеш да излезеш.
Всичко това води до отчуждаване в училището, не се срещаш с други деца, както би трябвало да става на тази възраст.
А и постоянните тревоги за родителите, животът и личността ти се променят. Вече не мислиш и ставаш по-тъжен от другите деца. Губиш някъде тази типична за децата лекота", разказва Бетина.
Тежкото бреме за деца като нея е нещо, за което почти не се знае в страните от ЕС.
Сабине Метцинг е автор на проучването, публикувано неотдавна. Признава, че самата тя не си е давала сметка за мащабите на това явление.
Направените анкети сочат, че почти никое дете не говори за положението в къщи.
Във Великобритания децата, които се грижат сами за болните си родители също са многобройни. Дори си имат наименование - "young carers".
Едва миналата година Обединеното кралство откри с ужас тази огромна армия - около 200 хил. деца, които често пъти още от 5-годишна възраст са принудени да пазаруват, да чистят и да дават морална подкрепа на родителите.
Всичко това без никаква помощ от страна британските социални служби. Тревогата бе обявено от изследователския център "Education network", според който половината от тези деца са ангажирани десет часа седмично с помощ за родителите, а 2% от тях - 50 часа.
Всички тези млади хора са с откраднато детство и в много случаи с провалено бъдеще, защото повечето от тях престават да ходят на училище.
Това състояние на нещата тревожи изключително асоциациите за защита на децата, които са създали така наречения "young carers project", за да подкрепя младежите в подобно положение.
С настъпилите промени в българското общество се наблюдава еманципация на децата.
Традиционно моделът на българското семейство е такъв, че децата се грижат за своите родители, когато те остареят.
Младите емигрирали българи продължават да се грижат за родителите си, останали тук, по чисто емоционални причини. Голяма част от тези родители са "пазарно безполезни хора", защото са пенсионери. А пенсиите в България са ниски и не стигат нито за прехрана, нито за лекарства.
В последните години у нас има и деца, които се грижат за родители си, защото родителите им имат нужда от финансова помощ. Те са болни или социално слаби.
Повечето от тези деца са още ученици и работят, защото се налага да подкрепят материално семействата си.
Близо 83 хил. деца в училищна възраст работят в частния сектор не само за да издържат себе си.
Едно от тези деца е Бистра, която след година ще бъде абитуриентка. Тя живее сама с майка си, която е хронично болна и разчита на социална пенсия.
На Бистра й се налага да работи, за да може да се хранят с майка си и да си плащат сметките. Бистра разчита на съученичките си да наваксва с уроците в училище, защото заради работата често се налага да отсъства.
Момичето не е изолиран случай, споделя директорката на училището, в което Бистра учи. Има и други деца на самотни или болни родители, или пък такива, на които двамата родители са безработни или с непостоянни доходи.
