П рипомня се, че закон в този смисъл е бил гласуван през 1997 г., но е бил анулиран през април 2002 г. от новото мнозинство на премиера Симеон Сакскобургготски.
"Какво би могло да се научи от архивите на ДС, освен тъмното минало на един или друг български политик, магистрат, журналист или бизнесмен?", пита се авторката и продължава:
"Те вероятно биха хвърлили светлина върху извършените от българските тайни служби политически убийства на територията на "вражески държави", вкл. евентуалното им участие в покушението срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 г.
Ще се научи повече и за каналите за трафик на оръжие и на наркотици с арабските държави (вкл. Ирак), създадени и управлявани от Народна Република България. Страната днес трябва да се бори със същите тези видове трафик, за да влезе в ЕС.
Може да се разбере и как след падането на режима милиарди долари се изпариха от държавната хазна", отбелязва изданието и разказва:
"В началото на 80-те години комунистическата партия реши да създаде "външнотърговски" смесени дружества, най-вече в Австрия. Огромни капитали бяха прехвърлени към тези финансови мъглявини, ръководени от агенти на тайните служби.
Според някои източници техният брой достига 350, като те престават да съществуват след 1989 г. Част от техните капитали ще се върне в България в ръцете на някои от бившите ръководители, които, бидейки в основата на българската олигархия, ще движат лостовете на икономическата власт.
"Нашата демокрация се развива в тясна зависимост от досиетата. Бившите агенти са манипулируеми. Просперират корупцията и взаимните изнудвания.
Ето защо отварянето на архивите между другото ще бъде и начин да се еманципираме от Русия, доколкото пълното подчинение на ДС пред КГБ не е тайна за никого", заявява пред вестника разследващият журналист Христо Христов, един от малцината, съумели да се възползват от моментното отваряне на архивите.
Плод на неговия труд е великолепна творба от 1000 страници, която за първи път идентифицира кой е убил интелектуалеца Георги Марков, ликвидиран в Лондон през 1978 г. с прословутия "български чадър".
Скандалът с досиетата избухна през май т.г., когато вътрешният министър Румен Петков оповести имената на двама известни журналисти, които са били бивши агенти, припомня вестникът и се пита:
"Дали това е атака срещу медиите, доста критични към неговата дейност, или разчистване на сметки в рамките на Българската социалистическа партия (БСП)?
Във всеки случай неговият жест пусна злия дух от бутилката. Започнаха дебати между привържениците и противниците на пълното отваряне на прословутите архиви.
"Държавна сигурност беше любимото дете на БКП
Съвсем нормално е и нейният наследник - Българската социалистическа партия (БСП), която управлява в момента, да не иска да предаде своите сътрудници", обобщава Серафим Стойков, бивш директор на архивите на тайната полиция.
Но може би този път БСП ще отстъпи пред нарастващия натиск на обществото, изтощено от тежкия демократичен преход и оцапано от тъмни и корупционни афери.
Призраците на миналото застрашават и президентската кампания през ноември т.г. Парламентът се ангажира да гласува в началото на новата сесия закон, регламентиращ достъпа до архивите.
Сред населението, привикнало на лъжливи обещания, обаче властва скептицизъм, заключава "Монд".
