Ударен пакет от законови промени ще ускори фалитите

Пакет от едновременни поправки в четири закона предвижда ускоряване на производството по несъстоятелност. Той се подготвя от български и австрийски специалисти и е част от двегодишен проект за правни реформи по Програмата ФАР на стойност 800 хил. евро. Нормативните промени, свързани с фалитите, ще засегнат Търговския закон, Гражданско-процесуалния кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Данъчно-процесуалния кодекс. Очаква се те да бъдат окончателно готови до октомври.

Избирането на синдиците от съда, а не от кредиторите, и създаването на фонд за гарантиране на вземанията на работниците при фалит на работодателя са част от предложенията за по-бързото производство по несъстоятелност. За да се ускорят фалитите, експертите работят по законовите гаранции за независимостта на синдиците.

Според сега действащите разпоредби на Търговския закон синдиците се избират от събранието на кредиторите и се назначават от съда. Австрийските експерти препоръчват и избирането, и назначаването им да става по преценка на съда. В противен случай се получава така, че кредиторите диктуват цялото производство по несъстоятелност, посочиха от правосъдното министерство.

Според Търговския закон временният синдик може да се предложи от този, който иска да се открие производството по несъстоятелност, а постоянният - от събранието на кредиторите. По този начин синдикът се чувства задължен на кредитора, който го е предложил, и е зависим от него, смятат експертите.

Предложенията за законови промени, които се готвят по проекта на ФАР, предвиждат синдици да могат да бъдат само физически, а не и юридически лица. Един от основните аргументи за това е, че трудно ще се уреди взаимодействието между фалиралото дружество и синдика юридическо лице. При евентуално престъпление също се размива отговорността, защото наказателна отговорност може да носи само физическо лице.

Засега се предвижда и промяна в заплащането на синдиците. Според Търговския закон те получават текущо месечно възнаграждение, като след края на процедурата получават и окончателно, което може да е процент от осребреното имущество. Австрийските експерти смятат обаче, че това е основна причина за забавянето на производствата по несъстоятелност у нас. Идеята е месечните заплати да отпаднат и да остане само окончателното възнаграждение, като се допусне предплащане на синдика за определени действия.

Друга промяна, целяща ускоряване на фалитите, е създаването на фонд за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя. Правителството вече одобри такъв проектозакон на социалното министерство. В него е предвидено този фонд да е към НОИ, като работодателят трябва да плаща определена сума за финансиране на разходите за фонда, за да може в случай на фалит да бъде гарантирано вземането на служителите. Другата дискутирана възможност е този фонд да бъде самостоятелно юридическо лице.

С предлаганите промени се засилва и ролята на съда. Експертите предлагат да се въведе т. нар. служебно начало. Това означава, че съдът може по своя инициатива и преценка да събира доказателства за процеса, като назначава вещи лица и експертизи.

Служебното начало е съществувало в българското законодателство до 1 април 1998 г. в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). В България няма отделен закон за несъстоятелност и за тези дела се прилага процедурата по ГПК.

Предложението е този принцип да бъде записан в Търговския закон и да важи само за делата по несъстоятелност, а не за всички граждански дела. Това на практика означава, че ако един кредитор е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, но я е оттеглил, преди съдът да се е произнесъл, производството няма да се прекратява, ако магистратите преценят, че е необходимо.

Експертите предлагат да отпадне текстът в Търговския закон, според който търговецът е неплатежоспособен, когато не е платил задължение 60 дни след падежа му. Той беше приет миналата година по предложение на министерствата на икономиката и на правосъдието. Според австрийските специалисти практиката е доказала, че не винаги спирането на плащане за 60 дни означава неплатежоспособност. Трябва да има трайно състояние и прогноза, че предприятието не може да излезе от кризата, смятат те.

Според законодателната програма на Министерството на правосъдието нормативните промени, подготвяни по проекта на ФАР, трябва да бъдат разгледани от правителството през октомври.