"Гардиън": Бурята удря Европа

Ф инансовата буря сега е на прага на Европа, пише в редакционна статия в. "Гардиън".

Вчера правителствата на Германия, Италия, Исландия и Белгия се мъчеха да намерят решения за националните си банкови кризи.

Провалът на спасяването на "Хипо риъл истейт", втората по големина германска ипотечна банка, накара Ангела Меркел да направи немислимото и да гарантира всички частни спестовни влогове.

Из цяла Европа правителствата са принудени да захвърлят правилниците. Във Великобритания финансовият министър Алистър Дарлинг вчера отхвърли исканията на Винс Кейбъл (лидер на Либералдемократическата партия) да предприеме безпрецедентната мярка да призове Банк ъф Ингланд да намали лихвените проценти.

Тази криза се превръща от финансова в икономическа и правителствената намеса сигурно ще става по-често правило, отколкото изключение.

Двете правила на Гордън Браун с фиксирането на данъците и разходите изглеждат все по-нестабилни и рискуват да бъдат смекчени в предбюджетния доклад наесен.

Кейбъл обаче бе прав вчера, когато постави под въпрос правилата на монетарната политика. Даването на независимост на Банк ъф Ингланд бе приветствано като политически находчиво и икономически смислено, но този ход винаги е можело да бъде обявяван за недемократичен.

Неизбрана група официални лица, които работят по твърди изисквания за определен ръст на инфлацията сега могат да оперират с един ключов лост на икономическата политика. За пръв път откакто на Банк ъф Ингланд бе дадена оперативна независимост официални представители на финансовото министерство сега признават в частни разговори, че те са щели да намалят по-бързо лихвените проценти.

Шефът на Банк ъф Ингланд Мървин Кинг би трябвало да намали разликата като понижи лихвените проценти с половин пункт тази седмица. Но както вече изтъкнахме, това понижаване трябваше да се извърши на по-ранен етап от тази криза и да е по-значително.

Във всеки случай правителството трябва да преосмисли мандата, който е дало на централната си банка. Зададени рамки за инфлацията не са достатъчни. То трябва да помисли как ще се отразят решенията му на икономическия растеж и заетостта.

Когато Лейбъристката партия промени правилата за правене на икономическа политика, политиците в цяла Европа бяха обединени в желанието си да не оскърбят финансовите пазари като вкарат политически елемент при управлението на икономиката.

Това вече свърши. Гордън Браун, Ангела Меркел, Силвио Берлускони и Никола Саркози през уикенда де факто погребаха строгия 3-процентов бюджетен дефицит, наложен от Маастрихтсткия договор и призоваха за световна среща на върха за изготвяне не на какво да е, а на нова международна финансова система.

Един от големите пропуски на европейската икономическа политика е континентален банков регулатор. Има световни регулатори и редица централни банки, но нищо между тях.

Както посочва Николас Верон от изследователския център "Брюгел", паневропейските банки работят по правилата на 51 национални власти, девет комисии на ЕС и около 80 двустранни споразумения.

След като финансовите институции придобиват все по-международни мащаби, тази система изглежда остаряла. Ако която и да е голяма банка се сгромоляса, това ще подложи на огромен натиск националното й правителство "да изръси" нужните пари.

Ползите от съгласуваните действия биха дали на Европа по-голяма роля в международните дискусии по финансовата регулация. Затова и не трябва да е изненадващо, че Голямата четворка на ЕС призова не просто за нова европейска система за финансова регулация, а за световна система, включваща Китай и Индия - фактически нов Бретън удс (по името на местността Бретън удс, щата Ню Хемпшир, където през юли 1944 г. представители на 44 съюзнически държави изработват следвоенната система от правила за търговски и финансови отношения).

Това бе системата, създадена, когато световната икономика бе опустошена в края на Втората световна война, която роди Световната банка и МВФ. Няма да е преувеличено да кажем, че сега сме изправени пред голямо глобално предизвикателство.

Превръщането на МВФ в международен регулатор на банки и хедж фондове би могло да е добро начало.

Призивът да се включи Китай в какъвто и да било нов финансов ред е проницателен ход. Китай и останалата част от Азия са дали на заем на задлъжнелите западни нации излишните си спестявания.

Старите правила вече не важат; новите трябва да имат за цел не просто да оправят финансовите пазари, а да коригират цял икономически модел.