Д окато в България предстои строителството на първия комплекс от еднофамилни нискоенергийни сгради, в Германия строежа на т. нар. "пасивни къщи" вече се превръща в норма.
Според експерта Матиас Унат от енергийната агенция Rhein-Taunus в Mайнц да строиш в България в повечето от случаите означава "да заливаш тревни площи и детски площадки с бетон и да превръщаш гората в ламперия". Той е убеден обаче, че екологичността на сградите един ден ще бъде задължителен критерий в страната ни.
"Знам, че в България има бум на ново строителство през последните години. В момента инвеститорите трябва да дадат куп пари за строителството на един обект и те искат да спестят колкото се може повече средства.
Енергийно ефективното строителство е непопулярно, но ще става все по-актуално. Ще видите, че когато електроенергията, природният газ и нафтата поскъпнат, ще започне и строителството на множество екосгради", предрича германският експерт.
У нас предстои да се построи първият комплекс от нискоенергийни сгради - общо 15 къщи в комплекс край София ще отговарят на изискванията за енергоефективност и използване на слънчева енергия.
Германия и Австрия пък са страни, в които наричаните още "умни къщи" отдавна са популярни. Вече има построени хотели, офисни сгради и дори църква край Виена, покриващи изискванията за тях.
Първите подобни здания в Германия се строят през 1995-96 г., като до момента броят им е над 100 хил. Разбира се, от 40 млн. еднофамилни къщи, това все още е малък дял, но до 2015 г. строителството им ще се превърне в нещо обичайно.
"Пасивните къщи" имат разход от 1,5 л нафта (или 1,5 куб. м газ) на кв.м, докато разходът при старото строителство е 20-30 л. Сграда практически би трябвало да се отоплява и охлажда сама, без участието на активни отоплителни или охладителни системи. Това се постига с внимателно планиране и куп специализирани системи и изисквания, обяснява експертът.
Екоархитектите изброяват някои основни изисквания към "умните къщи". Първото от тях е много добрата изолация и компактната форма на сградата. Това означава дебелини на изолациите около и над 30 см. Домът трябва да е уплътнен достатъчно добре, да има системи за вентилация, за да не изпуска топлина. Твърди се, че около 20-25% от загубите на топлина се дължат именно на лоши уплътнения.
Висок клас дограма, ориентация на сградата на юг и максимално използване на слънчевата енергия също са задължителни. Използват се възобновяеми източници за топла вода - слънчеви колектори или термопомпи. Повечето сгради са и с носеща дървена конструкция и външна облицовка от дърво.
Истина е, че строителството на една енергийноефективна сграда е много по-скъпо, признава строителният инженер от Майнц. Оскъпяването идва от инвестирането в енергоспестяващи строителни материали и технологии, които все още са екзотични. В бъдеще обаче те ще поевтинеят с по-масовото им производство.
Собственици на "пасивни домове" казват, че строежът е бил с около 15-20% по-скъп. В Германия обаче строежа на екосгради се насърчава и лихвата на потребителски кредити за него е 2-2,5%.
До момента вдигането им става най-често със средства от държавни или частни фондове, програми или различни еврофондове. Отделните федерални провинции също имат свои инициативи.
В провинция Райнланд Пфалц, например, има и регионална инициатива за насърчаване на строителството на пасивни сгради. Семействата получават допълнително строителна площ на кв.м. Освен това умният дома изглежда различно, модерно и създава чувство за повече комфорт.
