Д-р Мирослав Балчев (Медаров)
гр. Пловдив
В България има много проблеми, но тук ще стане въпрос за няколко. Първият от тях са опашките. Разбира се не отрязаните на котките в Габрово, а класическите, на които хората потропвайки мърморят под мустак и пробиват с поглед вратата, зад която трябва да им бъде извършена някаква услуга или дори да бъдат наказани. Да, дори и за наказания се чака. Класически пример за това е отнемането на контролния талон на съгрешилия шофьор и неколкократните удължавания на сроковете, в които той ще не ще кара с издадения наказателен акт. Има и скрити, неявни опашки, когато не се стига до видимо струпване на хора, като например очакващите у дома пациенти, които се надяват да получат своите епикризи след проведено болнично лечение. Тук стигаме до втория проблем – криворазбраната компютъризация, при която и по 3 компютъра да има на глава от населението, и дори да компютъризираме казанчетата на тоалетните, при текущото криво разбрано ниво на компютърна грамотност файда пак няма да има. И за да не се политизира проблемът, което е нормално преди избори, само ще добавя, че лошото обучение за работа с персонални компютри не е от вчера. То има дълбоки корени, както във времето, в образователната ни система, така и в насажданото отношение към него, най-често изразявано като "Аз програмист няма да ставам". И, вече на ум – Как майсторски си редя само пасиансите! За какво ми е повече?!. В крайна сметка примитивното боравене дори с бързи компютри води до примитивни резултати и натрупване на опашки.
Тук ще направя един опит да поразредя малко опашките и да накарам малко мислещата аудитория да помечтае.
При компютърната обработка на информация използваме все повече документи. Някои от тях ни трябват по-често, други по-рядко. Трупаме си ги в папки, след известно време си разлистваме папките за да ги намерим, търсим ги с Find или Search. Но пък трябва и да знаем какво търсим. През това време опашките си се трупат.
Първо ще разгледаме принципно как този проблем може да бъде решен в рамките на Word като увеличим многократно скоростта на намиране на стари документи. Всички вече знаят, че имаме възможност да работим само в един документ. Този документ се нарича текущ или активен. Ще направим така, че натискането на един клавиш да доведе до записване на адреса на текущия документ в друг файл, който сме кръстили D:\Adresi_na_documenti.doc. В този адресен файл ние си записваме адресите на текущите документи, като при това тези адреси се преобразуват в хиперлинкове, така че по-късно да можем от адресния файл с едно щракане с мишката върху адреса да отворим въпросния файл. В адресния файл до адреса можем да въведем някаква допълнителна информация, която по-късно може да ни послужи за търсене в рамките на текстовия документ.
Второ. Как практически да реализираме тази идея. Обяснението е на базата на Office XP и всички останали, които са преди омразния и дървен ribbon пакет, където панделката буквално вързва ръцете на потребителя. Напълно разбирам специалистите на Microsoft. Принудени са били да слязат на нивото на повечето потребители, които не предполагат дори, че има някаква възможност за автоматизация на работата.
По-долу описвам подробно целия процес по автоматично създаване на хиперлинкове.
1. Създаваме един нов файл D:\Adresi_na_documenti.doc
2. Стартираме Word и от Tools/Macr/Record New Macro записваме процеса по отваряне на горния файл в макрос с име open_adresi. Макросът трябва да бъде в Normal.dot за да бъде достъпен във всички документи.
3. Стартираме Tools/Customize, след което от Categories избираме Macros, а от десния списък издърпваме с мишката Normal.New macros.open_adresi и го пускаме примерно върху лента с инструменти Standard (това е лентата с бутони за създаване на нов документ, записване на файла, undo, Redo и др.) Така се създава един нов бутон. Щракаме с десния бутон на мишката върху него и променяме Name: полето на "ОТВАРЯ АДРЕСИТЕ". Като резултат трябва да получим нещо такова:
4. Пробваме така създадения бутон. Щракането върху него ще доведе до отваряне на Adresi_na_documenti.doc. Оставяме файла отворен.
Добре се виждат създадените вече хиперлинкове и обяснения към тях. При вас естествено хиперлинкове няма да има на първо време, защото документът ви за адреси е току що създаден и още не сме разгледали как да поставяте в него хиперлинкове.
5. Сега трябва да създадем бутона ЗАПИСВА АДРЕСИ, който се вижда по-горе. Щракането върху него ще активира макрос, който ще записва адреса на текущия документ в началото на D:\Adresi_na_documenti.doc и ще го оформя като хиперлинк.
6. Първо отваряме VBA редактора чрез Tools/Macro/Visual basic editor
7. В Project Normal създаваме един нов програмен модул. Даваме му произволно име. В случая open_save_address. Щракаме два пъти върху името на новосъздадения програмен модул и в дясната част, предназначена за Code записваме:
Sub record_address1()
'To record name of active document in Adresi....
fn = ActiveDocument.FullName
Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").ActiveWindow.Selection.HomeKey Unit:=wdStory
Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").ActiveWindow.Selection.Text = fn & Chr(13)
Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").Paragraphs(1).Range.Hyperlinks.Add Anchor:=Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").Paragraphs(1).Range, Address:=Left(Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").Paragraphs(1).Range, Len(Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").Paragraphs(1).Range) - 1)
Documents("Adresi_na_dokumenti.doc").ActiveWindow.Selection.Collapse wdCollapseStart
End Sub
8. За да свържем макроса с бутон стартираме Tools/Customize, след което от Categories избираме Macros, а от десния списък издърпваме с мишката Normal.open_save_address.record_address1 и го пускаме примерно върху лента с инструменти Standard (това е лентата с бутони за създаване на нов документ, записване на файла, undo, Redo и др.) Така се създава още един нов бутон. Щракаме с десния бутон на мишката върху него и променяме Name: полето на "ЗАПИСВА АДРЕСА". Като резултат трябва да получим картинката от точки 3 и 4. Става въпрос за лентата с инструменти Standard.
Ако не всичко ви е ясно, няма страшно, просто следвайте настоящите инструкции.
В края на краищата не е необходимо да знаете точния състав на точени кори "Белла" за да направите баница.
Една идея преди края, малко да помечтаем. Ние не знаем как точно ще стане това, но след като сме осъществили вече настоящия проект, вече знаем, че това е възможно. Някъде по-горе бях споменал, че за да работи бутона ЗАПИСВА АДРЕСА файлът D:\Adresi_na_documenti.doc трябва да бъде отворен. С малко доработка на по-горния код може да се извършва проверка дали D:\Adresi_na_documenti.doc е отворен и ако не е, да се отваря, адресът да се записва в него и след това да се затваря. Проектът може да се разшири така, че в D:\Adresi_na_documenti.doc да се записват адреси на Интернет страници, документи на Excel, CorelDRAW, AutoCAD, PhotoShop, папки и др., но за това по-подробно друг път.
Накрая стигаме до още един (трети за настоящото изложение) фундаментален проблем на българската компютъризация – локализираните версии, т.е версиите, на програми които са на български език. Много са подходящи за оператори на компютри в предпенсионна възраст, но да се работи с тях в BG училищата си е престъпление. Защото се стига до парадокса да знаем думичките на предметите (обектите) от света на Word на български, а да искаме да създаваме изречения с тях на английски, за да ни разбере пустичкия му компютАр. Всъщност то това си е проблем на цялостното ни развитие и просперитет, който предопределя по-бавните темпове за десетилетия напред.
Източник: IDG.BG