В този документален роман авторката разказва за родителите си. Покъртителна изповед за загубата на илюзиите - така първите читатели определят книгата.
Свобода Бъчварова е родена преди 83 години в семейство на левичари. Един от идеалите им е свободата и така кръщават дъщеря си. Заради репресиите срещу левите през 1925 г. семейството бяга в Европа - Виена, Франция, за да се спре в Белгия.
Там бащата Тодор Ангелов-Божаната, който в България задочно получава смъртна присъда, става национален герой на страната с дейността си на организатор на антифашистката съпротива, а преди това участва като интербригадир в Гражданската война в Испания.
Като малка Свобода заболява от костна тубелколоза, от която й остава недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 г.
Свобода тръгва по пътя на баща си. Става активистка на РМС, арестуват я, изтезават я в полицията, интернират я...
След 9 септември 1944 г. получава възможност да учи в Ленинград. Там обаче става очевидец на сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за лагерите.
В София през 1951 г. започва работа в апарата на ЦК на БКП, после - във в. "Работническо дело". Но се изявява като прекалено свободомислеща, като волнодумец.
Популяризира нови идеи, надява се на всеки полъх на "размразяване", след който обаче идва още по-тежък идеологически терор. Пращат я "на завет" в кинематографията, но тя и там влиза в конфликт с разни величия на деня.
Като автор и редактор в Киноцентъра до 1987 г., когато е уволнена, Свобода Бъчварова е в основата на проектите на някои нашумели филми: "На всеки километър" (съавтор на сценария), "Между релсите" и "Опасен чар" (сценарист), "Мера според мера" (автор на романа "Литургия за Илинден", който е в основата на сценария), а като редактор - на "Авантаж", "Мъжки времена", "Козият рог" и др.
Нейни са петтомният роман "Земя за прицел", книгите "Великденска ваканция", "Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни" и др.
В "По особено мъчителен начин", книга, писана според авторката "от 1953 г...", се проследяват събития от страданията на македонските българи, през испанската Гражданска война (1936-1939) до касапницата на Втората световна война - чрез живота на Тодор Ангелов и неговите другари.
Два са въпросите, които цял живот терзаят непрестанно съзнанието ми, признава авторката: "Как е могъл татко да не стигне до истината?" И страшният: "Татко, защо ме излъга?"
Тези въпроси звучат и в разтърсващия документален филм за нейния живот "По особено жесток начин", който преди две години направиха режисьорът Росен Елезов и сценаристът Владимир Ганев.
"Смятам, че който не познава миналото е осъден да го преживее отново", обяснява писателката. Казва, че илюзията, с която не би искала да се раздели е вярата, че ще настъпи равенство между хората.
Но днес я разсмива илюзията й за обичта към Сталин. Като грешка на сталинизма тя определя въпросът за Македония. "Тази държава никога нямаше да я има, ако не беше сталинизмът", казва Свобода Бъчварова.
Романът ще бъде представен в шест града в страната през следващата седмица.
От началото на 1989 г. Свобода Бъчварова живее в Бразилия със семейството на дъщеря си, където говори със зет си на френски, с едното внуче на английски, а с другото - на португалски...
