С ветлинни ефекти, техно музика, вечери с алкохол са неизменна част от нощния живот в Косово, където населението с мюсюлмански традиции е избрало западния начин на живот.
В центъра на Прищина младежи, облечени по последните модни тенденции, се насочват към клуб "Гебо", където ще танцуват до зори, безразлични към призивите за молитва, отправяни от минаретата на десетки джамии в столицата.
Прищина има своя собствена динамика, също като западните столици, обяснява Рина Мета, 23-годишна водеща на много популярното предаване "Фънки бъс" на вълните на радио "Урбан ФМ".
Албанците, които представляват над 90% от близо 2-милионното население на получилата наскоро независимост балканска държава, са предимно мюсюлмани. Изключение правят сърбите, от които близо 100 хил. са останали да живеят в Косово и са православни християни, както и малка общност от албанци католици. Другите жители - турци, бошняци, роми, горани (славяноезична общност) - са също мюсюлмани.
Мюсюлманската религия бе един от аргументите, изтъквани от противниците на независимостта, които смятаха, че Косово ще се превърне в ислямска държава в самото сърце на Европа.
Рамуш Маврики, университетски преподавател, отхвърля тези анализи и подчертава, че населението на републиката, от което 40% са хора на възраст под 35 години, е до голяма степен прозападно ориентирано.
"Обществото общува интензивно със Западна Европа и Америка. То избра Запада, а не Изтока, и смята, че религията не е елемент, който господства в света, към който то иска да се присъедини", смята Маврики.
Фактът, че мюсюлманите са мнозинство в Косово, "не определя нито неговата идентичност, нито неговите перспективи", посочва и Рина Мета.
Според религиозния експерт Иса Укела Косово винаги е възприемало своята религия повече като традиция, отколкото като идентичност.
Фактът, че независимостта, провъзгласена на 17 февруари, бе призната от основните западни държави, показва, че Западът и ислямът живеят в хармония у нас, изтъква Укела. Според него Косово функционира днес като светско общество.
Ресул Реджепи, един от лидерите на ислямската общност, отбелязва, че албанците са се отдалечили от тяхната религиозна идентичност.
"Националният аспект преобладава в нашата идентичност заради постоянните страдания и гнет, на които са били жертва албанците в историята и в борбата за оцеляване като нация, което е оставило следи в душата на населението, обяснява той.
По думите му в Косово има над 700 джамии, но броят на вярващите остава неизвестен. Дори тези, които ревностно практикуват исляма смятат, че Косово трябва да се придържа към умерени закони, осигуряващи равенство между вярващи
и атеисти.
Според центъра за анализи Международна кризисна група този умерен прочит на исляма в Косово се обяснява "с по-силни исторически връзки с турската традиция, отколкото с арабската".
В продължение на векове Косово е било част от Османската империя. Това влияние обяснява отчасти факта, че фундаменталисткият ислям нямаше успех там след конфликта през 1999 г., отбелязва Укела.
Той все пак не изключва напълно присъствие на фундаменталисти в Косово, "тук-там, в малки групи в много отдалечени райони", но според него те не представляват истинска опасност.
