Един мъж и три жени - многоъгълник от изпепеляващи страсти. Поне така го е замислил Август Стринберг. Какво се случва обаче в камерната зала "Апостол Карамитев" в Народния театър "Иван Вазов". Младият режисьор Димитър Недков се отказва от патоса на думите. Подменя ги с жест, празнословие и нотка отгечение. Една игра на нерви, изгубване сред смисъла на думите. А иначе в текста на Стринберг те звучат красиво.
"Последното предупреждение" е от пиесите, които режисьорите отбягват да поставят на сцена. За някои тя е фрагментарна, за други - прекалено демодирана. За мен този кратък текст на Стринберг е пълен със страст, която трябва да се отключи.
Екипът на Недков обаче се отказва от експресията на телата. Подменя я с хладния разум на чувствата. Получава се спектакъл, в който човек трябва внимателно да слуша. Това, което вижда е фикция. Думите имат смисъл, скрит зад разумните движения и констатации на героите. Един мъж и една жена няма какво повече да си кажат в семейството. Мъжът е обект на желание от други жени. Едната е прекалено стара, но и прекалено перверзна. Нещо като "Опасни връзки" на Лакло, но без динамизма на чувствата, който превърна едноимения роман в химн на оплетените любовни чувства.
Спектакълът "Последното предупреждение" в Народния театър е кратък. Нещо като връзката между Мъжа и Жената. Чувството за миг се изпарява сред насечените движения на актьорите, изгубва се сред разпилените по пода ябълки. Актьорите Радост Костова, Владислав Петров и Невена Мандаджиева се срещат и разминават върху подвижната платформа на сценографа Алексанъдр Смолянов. Опит за среща. Може би със Стринберг...
Последвайте ни
